За какво помага глухарчето – лековитото растение, използвано от дълбока древност?

Глухарчето (Taraxacum officinale) е не само досаден, широко разпространен плевел с искрящи слънчеви цветове. То е още полезна храна за хора и животни и високо ценена билка от векове. Адаптира се чудесно към различни условия – осветеност, суша, слана и студ, бедни почви – и се среща почти в целия свят.

За какво традиционната медицина използва глухарчето?

Хилядолетия наред от него са приготвяни тоници и настойки за подкрепа на черния дроб. Лечителите го препоръчвали срещу различни заболявания – от брадавици до чума. И до днес се цени като лек диуретик, който осигурява изхвърляне на излишната вода през бъбреците. Помага на храносмилателната система да работи оптимално и в същото време е добър източник на хранителни вещества.

Днес вече знаем защо глухарчето е прилагано с добър резултат почти при всичко – от загуба на коса и пърхот, през зъбобол, рани и треска, болни венци, до слабост, летаргия и депресия. В основата на тези състояния стои витаминният и минерален дефицит. А глухарчето е много богато на витамини, минерали и биоактивни съставки.

Какви полезни вещества съдържа глухарчето?

То съдържа повече витамин А от спанака, повече витамин С от доматите, още витамини В, Е и К, желязо, калий, калций, магнезий, фосфор, натрий, мед, цинк, бор и др. Тъканите му са богати на инулин и фруктоолигозахариди – пребиотични фибри, които забавят усвояването на захарите и мазнините, подхранват и подкрепят колониите на полезните бактерии в червата.

В него се откриват антиоксиданти като бета-каротин и полифеноли, фенолни киселини, флавоноиди и терпени. Тараксастеролът – характерната съставка на глухарчето – е не само със значителна антиоксидантна сила, но регулира белите кръвни клетки и приноса им за бурния процес на възпалението.

Полизахаридите намаляват стреса на черния дроб. Хлорогеновата киселина подобрява инсулиновата чувствителност и преработката на захарта.

Какво е кулинарното приложение на билката?

Ядливи са всички части на Taraxacum officinale – цветовете, листата и корените. Листата се влагат в салати, смутита, шейкове. Можете да ги сварите, задушите или да ги сотирате. Най-вкусни са съвсем млади напролет. Ядат се през целия период на вегетация, но стават по-горчиви.

Цветовете са със сладък и мек вкус. Освен в салати, пробвайте ги като допълнение към кюфтенца и плънка за палачинки, пригответе ги пържени или панирани. Суровина са за сиропи и вино.

Коренът му може да замести всеки кореноплоден зеленчук. Ако го запечете, ще имате чай без кофеин, но с близък до кафето вкус.

В малките количества при кулинарната му употреба се смята за безопасно.

Какви ползи носи приемът му?

За отделителната система

• увеличава отделянето на урина
• предотвратява образуването на кристали в нея, които биха могли да доведат до инфектиране на бъбреците и пикочните пътища
• действа като слабително и подпомага изхвърлянето на отпадъчни продукти от метаболизма, но също и хранителни токсини, лекарства, синтетични хормони

За черния дроб

Демонстрира защитно действие, потенциално намалявайки риска от заболявания като стеатоза.

За храносмилането

Участва в детоксикирането на дебелото черво и регулира чревната перисталтика. Стимулира производството на жлъчни сокове, необходими за храносмилането и здравето на черния дроб. Намалява симптомите при гастроезофагеална рефлуксна болест и гастрит (киселини, подуване и болки в корема, гадене и др.). Поддържа здравословния микробиом в червата.

Срещу инфекции

Намалява отока при възпаления и успокоява самото възпаление – при подути сливици, инфекции на пикочните пътища, обикновена настинка.

Други

• понижава кръвната захар, холестерола и триглицеридите, кръвното налягане
• стабилизира имунитета благодарение на многото витамин С и стимулирането на микробиома
• може да е полезно при болки в ставите
• допринася за оздравяването и изчистването на кожата от акне и други проблеми
• ефективно е като чай за прочистване на токсините при махмурлук

Причинява ли глухарчето нежелани ефекти?

Най-вероятната нежелана последица е алергията – кожни обриви, кихане, сърбеж, в някои случаи затруднено дишане и анафилаксия. Ако сте алергични към сложноцветните – маргаритки, невени, хризантеми, по-добре стойте настрани от глухарчетата.

Нежелан ефект е също стомашният дискомфорт (диария, киселини). Смята се, че забавя съсирването на кръвта. Категорично противопоказен е приемът му при предстоящи операции.  Обостря симптомите при вече съществуващи заболявания на жлъчния мехур и бъбреците, при  стомашно-чревни болести, хормоночувствителни състояния и ниско кръвно налягане. Отчитат се различни взаимодействия с лекарства, приемани при хронични състояния. Избягвайте го, ако сте бременна или кърмите.

Въпреки, че Taraxacum officinale може да е много полезно, не бива да го приемате преди да се консултирате с лекаря си – особено ако имате диагностицирано заболяване, за което пиете лекарства.

Как да го приемате?

Като лечебно средство чаят от глухарче се приема всеки ден по 2-3 чаши за по-продължително време. Билкарите препоръчват да достигнете до това количество постепенно, след известен период на адаптация.

На befit.bg ви предлагаме продукти, приготвени от корените, листата и цветовете на растението. Някои от тях съдържат единствено глухарче. В други то е в комбинация с различни билки и съставки. Някои са посветени на здравето, други – на грижата за кожата.

Разгледайте ги и поръчайте!

Прочетете още:
Лайката – ползи
Градински чай – полезни свойства
Кръвен здравец – приложения и ползи

Белият трън е познат у нас още като магарешки бодил или млечен трън. Расте по синури и необработвани площи навсякъде в страната. Достига до около метър и половина и е ясно разпознаваем по красивия ярко розов до лилав цвят над кошничка от сочни бодливи листенца. Името му идва от белите жилки по големите му бодливи листа.

Използва се от народната медицина от почти две хилядолетия основно за подкрепа на черния дроб и далака. Латинското му наименование е Silybum marianum и расте на воля в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Лечебната му сила е съсредоточена най-вече в зрелите му семена.

Употреба

Традиционното приложение на белия трън е при хронични чернодробни болести като стеатоза (омазнен черен дроб), хепатит и цироза, но и при проблеми с жлъчния мехур и далака.

При нарушено храносмилане (диспепсия) се комбинира с други добавки за подобряване на симптомите на лошото храносмилане.

Знае се, че при диабет тип 2 може да понижи кръвната захар, но все още са необходими допълнителни проучвания за действието му в този случай.

Изследвания показват също, че екстрактът от билката може да подкрепи възстановяването и регенерирането на бъбречните клетки.

Установени са добри резултати при лечението на метаболитен синдром, който увеличава рисковете от сърдечни заболявания, инсулт, диабет.

Механизми на действие

Защитните му свойства се реализират по няколко различни механизма:

Той се проявява като надежден антиоксидант – потиска образуването на свободните радикали в чернодробните клетки, стимулира синтеза на протеини и пази клетъчните мембрани от увреждане.

Противовъзпалителният ефект на белия трън произтича от способността му да потиска цитокините, отговорни за възпалението, и да стимулира отделянето на тези, които намаляват и регулират възпалителния отговор.

Антифибротичните му свойства минимизират заменянето на чернодробните клекти с миофибробласти (клетки, които усилено образуват съединителна тъкан) и запазват нормалната функция на чернодробната тъкан.

Предотвратява изчерпването на глутатиона, който поддържа капацитета на черния дроб да детоксикира вредностите, и дори повишава нивата му.

Активни съставки и ползи от употребата му

През 60-те години на миналия век е открит силимаринът – комплекс от флавоноидни съединения, които предпазват черния дроб от увреждане и засилват процесите на детоксикация. Компонентите на силимарина са сред най-мощните известни вещества, защитаващи черния дроб, на които основно се дължат хепатопротективните свойства на белия трън. Екстрактите от него обикновено се стандартизират така, че да съдържат 70% силимарин.

 Растителните химикали

• улавят свободните радикали и ги обезвреждат, а силибинът (най-активният компонент на силимарина) се проявява като хелатор на желязото, засилвайки антиоксидантните му свойства
• детоксикират черния дроб, като неутрализират токсините (като алкохола), които биха могли да го увредят
• пречат на навлизането на вредни вещества в чернодробните клетки
• подпомагат намаляването на възпалението и активират регенерирането на увредените клетки
• намаляват инсулиновата резистентност (по добре от метформин и пиоглитазон), нивата на кръвната захар и общия холестерол, на триглицеридите.

Дозировка и странични ефекти

Според EMA (Европейската агенция по лекарствата) препоръчителен е приемът на 300 до 600 мг два до три пъти на ден.

Като странични ефекти са отбелязани сърбеж, гадене, диария, подуване на корема, главоболие.

Въпреки че активната съставка на белия трън – силимаринът – се смята за безопасен, е по-добре да не го приемате, ако сте бременна или кърмите, ако страдате от рак на матката, гърдата, яйчниците, ендометриоза. Билката проявява естрогенни свойства.

Избягвайте го, ако сте алергични към хризантеми и артишок. Бъдете много внимателни при диабет и други състояния, които крият възможност за рязко понижение на кръвната захар.

Продължаващите изследвания върху белия трън дават окуражаващи резултати за противораковото му действие и свойството му да работи в синергия с химиотерапията. В Европа е прието, че може да помогне при отравянето с Amanita phalloides, гъба, която води до чернодробна недостатъчност и смърт. Отчитат се обещаващи ефекти върху контрола на акнето, здравето на костите, неврологичните заболявания и др.

На пазара ще откриете бял трън под формата на:

• капсули
• таблетки
• течен екстракт
• масло
• тинктура
• брашно
• прах
• суха дрога за чай.

Ако ви е нужна допълнителна информация преди покупката, обадете ни се и ще ви помогнем!

Прочетете още:
Магарешки трън – ползи и употреба в козметични продукти
Ехинацеята – имуностимулатор и естествен антибиотик
Анасон – ползи и приложения

Сушените плодове са достъпни, вкусни и полезни. Може да са изсушени на слънце или в специални сушилни, но можете да си ги приготвите и у дома – във фурната или в електрическия дехидрататор.

Изсушаването намалява някои чувствителни на топлина вещества като витамин C, но като цяло по-голямата част от полезните витамини, хранителни вещества и минерали се запазват. Все по-често сушелките са обект на задълбочени научни изследвания в опит да се уточни влиянието им върху човешкото здраве.

 Полезните вещества в сушените плодове

Въпреки че различните видове имат различен състав, сушелките като цяло се характеризират с богатство от биоактивни растителни съединения, включително феноли, флавоноиди, каротеноиди, проантоцианидини, стилбени, халкони, фитоестрогени и т. н. Добър източник са на витамини (А, К, от група В и др.) и минерали (калий, калций, желязо, магнезий и др.). Тези вещества са надеждни антиоксиданти, притежават имуномодулиращи, противовъзпалителни и защитни свойства.

Със сушените плодове си набавяте и значителна част от необходимата дневна доза растителни фибри, важни за храносмилането, за благосъстоянието на чревната микробиота и имунната система.

Основни ползи от консумацията на сушени плодове

Ползи за храносмилането

Сушените сини сливи допринасят за регулирането на стомаха. Достатъчно е да похапвате по десетина плода дневно. Сушените плодове като цяло подобряват състоянието и работата на червата. От специална полза са фибрите, които ги почистват и балансират перисталтиката им.

Ефекти върху чревната микрофлора

Стафидите, червените боровинки, смокините, фурмите и сините сливи повлияват благотворно развитието на пробиотичните бактерии (Bifidobacteria, Faecalibacterium prausnitzii, Lactobacillus, Ruminococcaceae и др.) и потискат жизнената дейност на потенциално вредните (Klebsiella spp., Prevotella spp и др.). С това намаляват риска от инфекции на пикочните пътища и хронични възпаления. А вече е установено, че балансираната, стабилна микробиота е важна за метаболитното здраве на организма (включително за кардиометаболизма) и за адекватното поведение на имунната система.

Влияние върху костите

Правени са клинични проучвания сред жени в постменопауза за въздействието на сушените сини сливи върху здравето на костите. Резултатите сочат, че около 50 г сушени сини сливи могат да съдействат за запазването на костната минерална плътност при дамите от тази група. Много добър е ефектът от тях при остеопения и остеопороза. Те предотвратяват и обръщат костната загуба чрез модулиране на оксидативните и възпалителните пътища (възпалението и оксидативният стрес потискат образуването на костно вещество и ускоряват разграждането му).

Ползи за сърдечно-съдовото здраве

Един от основните рискови фактори за сърцето е нездравословното хранене. А пък недостатъчният прием на плодове е в първата тройка на водещите хранителни рискови фактори за смърт от сърдечно-съдови заболявания. Ако сушелките са постоянно във вашето меню, то вероятно имате по-здравословен кардиометаболитен профил с по-ниски концентрации на липиди, оптимална кръвна захар и нормално кръвно налягане.

Данните от наблюденията разкриват, че консумацията на сушени плодове е свързана с по-нисък риск от диабет тип 2, затлъстяване, различни видове рак и други хронични заболявания.

Установени са ползите от тях при попълване на редица хранителни дефицити.

Възможно ли е сушените плодове да вредят?

Те се отличават с приятен и наситен вкус, обогатяват диетата ви и са част от здравословното, балансирано хранене. Но ако в процеса на производството им е добавена допълнителна захар, консерванти, оцветители и т. п., могат наистина да ви навредят. Затова бъдете внимателни какво пише на опаковката им. Следете да са:

• без добавена захар
• произведени според правилата на органичното биопроизводство
• изсушени чрез щадяща технология

Цели или на прах сушените плодове можете да използвате още в салати, сладкиши, закуски.

Само не прекалявайте, защото са доста калорични и ползата от тях лесно може да се загуби в излишните калории.

Ако искате да научите повече за конкретни продукти, обадете ни се и ни попитайте!

Прочетете още:
Сушените плодове
Фибрите и ролята им за здравето  
Как да запазите плодове и зеленчуци за зимата?

Камшикът цъфти цяло лято с примамливи жълти цветове, събрани в клас, а плодчетата му са увенчани с бодлички, закривени като кукички, които се захващат за всичко, което се докосне до тях, и така осигуряват размножаването му. Голяма е вероятността да сте го забелязали и дори да го познавате – растението е тревисто, широколистно с перести листа. Многогодишно е, расте по открити пространства и ливади, широко разпространено е у нас, в Европа, Азия, северните части на Африка и др. Високо е от около половин метър до близо метър или малко повече. Характеризира се с горчивината си и аромат, напомнящ кайсии.

За какво се използва билката камшик?

Ясно е, че панацея няма, но в различни времена и в различни региони камшикът е използван за облекчаване на толкова много болежки, че наистина е смятан за целебна билка за всичко. Използван е и за разваляне на магии и предпазването от тях, за прочистване от негативна енергия.

Най-честите му познати приложения са:

• при възпаления на дихателната система – болно гърло, фарингити, ангини, ларингити, бронхити, кашлици, афти и гъбички в устната кухина и кървящи венци
• при повръщане, остра диария, храносмилателни и чревни разстройства, колити
• при необходимост от изхвърляне на задържаната вода и за изпотяване
• срещу заболявания на черния дроб и бъбреците, при камъни в жлъчката
• против артритни болки и ревматизъм
• за лекуване на очи
• при инфекции на пикочните пътища – цистити
• срещу проблемна менструация
• за подобряване на ерекцията
• при екземи, отоци и леки възпаления на кожата
• за лечение на пресни и загноили рани, при хемороиди и др.

Както се вижда от сферите на приложение, лековитото растение се използва както вътрешно, като чай (запарка), така и външно – за мехлеми и промиване при кожни проблеми и рани, но и за вани при хемороиди. Препоръчително е за гаргари и промиване на носа.

Тинктурите от камшика са по-силни от запарките и се прилагат при инфекциозни заболявания.

Състав на билката

Въпреки че камшикът и неговото действие не е добре проучено и няма достатъчно научни доказателства за всичките му сфери на приложение, при изследвания в тъканите на билката е установено наличието на танини, кумарини, полизахариди и летливи масла, фенолни киселини и флавоноиди (кверцетин, лутеолин, кемпферол).

Те обясняват стягащите, кръвоспиращите и противовъзпалителните действия на лечебното растение.

Събиране и употреба

Берете листата, цветовете и стъблата в периода, в който камшикът е в пълен цъфтеж – през късната пролет и лятото. Можете да ги използвате и пресни, но при по-обилна реколта ги изсушете на сенчесто и проветриво, но топло и сухо място, тънко разстлани върху решетка или мрежа. Когато са добре изсъхнали, стрийте сухата дрога и я съхранявайте в херметически затварящи се стъклени съдове.

При домашни условия най-често се използва запарка. Осигурете си качествена, проверена дрога. Поставете 3-4 супени лъжици от нея в половин литър вряща вода. Прецедете я, след като изстине. Количеството ви е достатъчно за пиене за 1-2 дни. Ако ви остане, изхвърлете я, но не правете допълнителни количества в този период.

За какво да внимавате при употреба на камшик?

При краткосрочна употреба на малки количества билката се смята за възможно безопасна за възрастни. Понякога повишава фоточувствителността на кожата. Не бива да се приема от бременни и кърмачки.

Повлиява нивата на кръвната захар, затова при диабет питайте лекаря си, можете ли да използвате билката. Въздейства и върху усвояването на някои лекарства при едновременен прием, така че приемайте камшика поне час след приема на лекарствата.

Най-добре е, преди да посегнете към изсушеният камшик, да се консултирате с лекаря си. При необходимост ни се обадете и ние също можем да обсъдим с вас приема му.

Прочетете още:
Босилек – ползи
Жълт кантарион – ползи
Градински чай – полезни свойства

Alchemilla vulgaris е широко разпространена билка с много разновидности в цяла Европа. Популярна е с името Lady’s Mantle – дамска мантия – заради важната ѝ роля за женското здраве. У нас също се среща често – покрай пътищата, по планинските склонове и речните брегове, пасищата и дори в градините като досаден плевел с пълзящо коренище. Понякога се отглежда и като цвете. Наричаме я цариче, шапиче или длановка – поради характерно нарязаните ѝ листа. Видът ѝ напомня ягода и затова ще чуете да се говори за нея и като за самодивска ягода.

Царичето е многогодишно тревисто растение с височина около 50 см, с тънки стебла, наситенозелени листа и жълтеникавозелени цветове, събрани в съцветия. Цъфтежът продължава от юни до септември.

За Alchemilla vulgaris има различни предания. Името ѝ – Alchemilla – се свързва с алхимията. Алхимиците вярвали, че събраната в листата вода е в най-чистата си форма и е в състояние да превърне неблагородните метали в злато. Точно тази вода събирали и пиели феите и пак тя можела да активира третото око на човека. Старите германи използвали растението в магичните си обреди за плодородие.

Какво е приложението на царичето

В народната медицина то е признато лечебно растение и има няколко основни приложения:

• срещу диария, стомашно-чревни заболявания и възпаления
• като кръвоспиращо и като превръзка за лечение на рани, циреи и при ревматизъм
• при женски неразположения и заболявания – менструални болки и регулиране на месечния цикъл, дисфункции на яйчниците, вагинално течение, при проблемна менопауза, за укрепване на матката при късна бременност, срещу кисти и ендометриоза, фиброми и безплодие.

Днес то е утвърдено средство при рани и язви, хернии и мускулна атрофия, екземи и кожни проблеми, при ревматизъм. Има бележки за употребата му при лека и неспецифична диария и при забавен метаболизъм. Някои доклади показват, че растенията от рода Alchemilla традиционно са използвани срещу кожни и невродегенеративни заболявания, както и срещу диабет.

Състав и свойства на шапичето

От преди векове традиционната медицина е установила:

• силните антимикробни и противовъзпалителни свойства на лековитото растение;
• седативно му, диуретично и стягащо действие.

Днес вече изследванията сочат, че:

• царичето балансира добре репродуктивните и тироидни хормони
• се потвърждават антихеморагичните му ефекти, тонизиращите му и кардиотонични функции
• притежава добра антиоксидантна сила
• проявява противоанемична и антидиабетна активност
• действа като вазорелаксант и намалява кръвното налягане
• някои от екстрактите му демонстрират противоракови свойства при естроген-зависимите ракови линии, като повлияват добре и хормононезависимите линии. Правят злокачествените клетки по-чувствителни към конвенционалните терапии.

Царичето има висок потенциал за фармацевтични приложения. Неговите свойства се дължат на богатия му химичен състав и високото съдържание на феноли. В екстрактите му, в зависимост от технологията на екстрахиране и условията на растеж на растението, се откриват в различни пропорции танини, флавоноиди, фитостероли, сапонини. Много важно е присъствието на салициловата и хининовата киселина; галовата, феруловата, хлорогеновата и кафеената киселини; апигенина и наригенина; кемпферола, катехина, кверцетина, кверцитрина, рутина. Има още горчиви вещества, витамини, цинк (основно съединение на някои ензими).

Точно богатото му съдържание и изобилието на флавоноиди са отговорни за антиоксидантната, противовъзпалителната, противораковата и кардиопротективната активност на царичето.

Как да използвате лековитата билка?

Най-лесният вариант е да си купите сушена билка и да си правите чай. При нужда пригответе по-силна запарка и я използвайте за топли бани поне два пъти дневно. Потърсете в аптеките тинктура. А компреси (лапи) върху раздразнено или наранено място направете, като стриете свежи растения. При чувствителна кожа търсете продукти с цариче.

На befit.bg предлагаме както подбрана колекция от билки, така и различни продукти на билкова основа. Потърсете ни и ни попитайте за това, което ви е нужно!

Прочетете още:
Полифенолите – защо са важни?
Билки и храни за балансиране на хормоните
Градински чай – полезни свойства

Кръвният здравец е една от най-използваните билки в България.

Кръвният здравец с ярките си и привлекателни лилави цветове е многогодишно растение. Латинското му наименование е Geranium sanguineum. Достига до около половин метър височина и цъфти от пролетта до края на лятото, а листата му наесен почервеняват. Дебелият му корен е кървавочервен, откъдето идва и името му. Расте по каменистите терени на предпланините и крайбрежието, но се отглежда и като градинско цвете.

Той има своята дълга история в традиционната медицина за лечение на диария, ентероколит и дизентерия. Настойки и отвари от корените и надземните части облекчават кожни обриви, сърбеж, възпалени лигавици, кървящи венци и се използват за промиване на рани. Прилаган е при анемия и рак на кръвотворните органи, като укрепващо за капилярите.

Химичен състав и свойства на кръвния здравец

Фитохимичните проучвания са открили в Geranium sanguineum висока концентрация на биоактивни химикали – сред тях флавоноидите кверцетин, кемпферол, мирицетин и рутин; още антоцианидини, танини, катехини, галокатехини, кафеена и елагова киселини, полизахариди, лектин и др. Концентрацията на полезни вещества е висока в надземните части, но още по-висока е в корените. Етеричното масло, извлечено от билката, съдържа повече от 240 съставки, действащи в синергия, което обяснява широката гама от полезни свойства:

• антиоксидантни – осигуряват надеждна защита срещу оксидативния стрес, макар и с по-малка сила от тази на витамините С и Е
• противовъзпалителни
• имуномодулиращи – активира имунните клетки
• противотуморни
• антивирусни, противогъбични и антибактериални (екстрактът е бактерициден срещу грам положителни и грам отрицателни бактерии, пречи на образуването на биофилм)
• хелира желязото (прави го по-лесно усвоимо) и др.

Стандартизираните екстракти от кръвен здравец впечатляват с действието си против вирусите на херпес симплекс HSV1 и HSV2 и грипните вируси тип А и В. Учените много старателно изследваха активността им и срещу Covid-19.

Оказва се, че те потискат възпроизводството на вируса и съответно способността му да навлиза в клетките. Затрудняват също функциите на вирусните протеини. Съвкупността от антиоксидантната, противовъзпалителна и имуномодулираща активност на екстрактите от кръвен здравец работи за преодоляване на инфекцията и облекчаване на последиците от болестта.

Ползи от приложението на кръвния здравец

На първо място е способността му да подкрепя организма в борбата с инфекциите, заболяванията на дихателните пътища и белите дробове. Независимо дали те се дължат на вируси или бактерии, кръвният здравец се справя отлично.

Отразява се благоприятно на стомашно-чревния тракт при диария и разстройства, дизентерия, ентероколити и раздразнени черва. Насърчава пробиотичните колонии.

Подкрепя и облекчава работата на черния дроб, има добър ефект при камъни в бъбреците и при сърдечно-съдови проблеми. Активира работата на кръвотворните органи и образуването на кръвни клетки.

Намалява високото кръвно налягане.

Проявява се като ценна противотуморна формула.

Употребата му при рани от една страна пази от развитие на опасни инфекции, от друга активира кръвообращението в наранената зона и ускорява заздравяването.

Стяга кожата, лекува възпаления и гнойни пъпки, хемороиди. Забавя появата на бръчки и допринася за намаляването на белезите. Полезен е при косопад.

В ароматерапията маслото от кръвния здравец се препоръчва при необходимост от тонизиране и енергизиране, при умствена и физическа умора.

Кога да не приемате Geranium sanguineum?

В някои случаи кръвният здравец може и да навреди. Смята се, че не бива да го приемат бременни и кърмачки. Въздържайте се, ако страдате от ниска стомашна киселинност, както и от язва.

Отклоненията от нормата при кръвообращението също са сериозни противопоказания. Добре е да се внимава за непоносимост към билката.

Преди да започнете да приемате кръвен здравец под каквато и да е форма, консултирайте се със своя лекар!

Не намерих продукт с кръвен здравец и затова не препоръчвам нищо. Ако все пак имате, пишете ми и ще нанеса корекции.

Прочетете още:
Витекс – ползи
Върбинка – ползи
Белият равнец – приложения и ползи

Бялото еньовче (Galii aparinis herba) вероятно познавате като широко разпространен досаден пълзящ плевел – лепка, който се среща навсякъде – понякога включително в любимата ви градина. Едногодишен е. Кухите му стъбла достигат до около 150 см. Те и листенцата се прикрепват здраво за козината на животните или за дрехите ви с фини кукички. Следите от издрасканата от тях кожа наподобяват обрив. Цветчетата са много дребни, белезникави, а плодовете са бодливи топчета.

Използват се надземните части на растението, събрани и изсушени непосредствено преди или по време на цъфтежа. Разпространено е в Европа и Азия, в Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и др.

Билката е богата на полезни химически вещества. Сред тях са:

• фенолни киселини (кафеена, галова)
• алкалоиди (кофеин)
• флавоноиди
• кумарини
• танини
• червено багрило (галиозин)
• сапонини
• етерични масла
• ензим, подобен на сирищния и т. н.

Употреба на бялото еньовче (лепката)

В народната медицина се прилага както външно, така и вътрешно – при кожни обриви и язви, инфектирани жлези, оплаквания в гърдите, като диуретик при камъни в бъбреците и болести на пикочния мехур. В хомеопатията също се препоръчва при камъни в бъбреците, язви и разранявания – особено на езика. Смята се, че помага при магарешка кашлица, възпаление на червата при деца, при стомашни болки и стомашно-чревни колики, при изгаряния, подагра, скорбут.

Плодовете му се използват като заместител на кафето, след като се изсушат и изпекат. На някои места, леко задушена, лепката е харесван зеленчук или пък от нея се приготвя сок. А способността на корените ѝ да багрят в червено е намирала приложение в бояджийството.

Обичана храна е за гъските и затова понякога наричат растението „гъша трева“.

Интересно е да се знае, че родовото име на билката – Galium – идва от гръцката дума за мляко и се свързва със свойството ѝ да пресича млякото и да го подсирва – като животинското сирище. При археологически разкопки плодове на бялото еньовче са открити в някои неолитни наколни жилища, като се предполага, че са използвани за правене на сирене. Aparine пък идва от гръцкия глагол „хващам“, „да хвана“ и описва способността на власинките на растението да се захващат здраво – особено по дрехите.

Медицински приложения

Бялото еньовче е ефективно при широк спектър от оплаквания, свързани с лимфната система – възпалени лимфни възли, възпалени сливици, включително трета сливица и др. С диуретичните си свойства е полезно при лечение на тъканни отоци и задържане на вода. Смята се, че като подкрепя лимфния дренаж, билката помага при лечение на язви и тумори.

Galii aparinis е препоръчителен при проблеми на отделителната система – цистит, пиелонефрит и други състояния, при които има болка. Осигурява характерни противовъзпалителни и спазмолитични ефекти върху пикочните пътища, проявява литолитично действие (разтваряне на кристали, камъни).

Има леки слабителни свойства, охлажда при треска и понижава кръвното налягане.

Използва се както локално, така и вътрешно при кожни заболявания като псориазис. Запарка от билката е добра за изплакване на косата при себорея и пърхот. Облекчава изгаряния и ожулвания.

Нови изследвания сочат към антибактериалните, ендокринни и хепатопротективни (защитаващи черния дроб) ефекти на лепката.

Съчетава се добре с други билки като полски здравец, бяла ружа и мечо грозде при бъбречни проблеми, с ехинацея като лимфен тоник, със земен бръшлян за проблеми с жлезите и кръвта, с исландски мъх и ружа за цистит.

От бялото еньовче се правят запарки и отвари, лапи за външно приложение. Най-често сухата билка се използва като чай.

Заповядайте на befit.bg и поръчайте суха дрога от Galii aparinis!

Прочетете още:
Лайката – ползи
Жълт кантарион – ползи
Градински чай – полезни свойства

Местните сезонни плодове и зеленчуци – по-полезни ли са? 

Стремежът към здравословно балансирано хранене вече не учудва никого. На пазара са достъпни по всяко време разнообразни екзотични продукти, уж необходими за него – зърна, семена, плодове и зеленчуци. И все пак не подценявайте местните сезонни храни – плодовете и зеленчуците, билките и подправките – не само защото са по-лесно достъпни и по-евтини.

Дали пък местните сезонни храни не са по-полезни от вносните? Да, по-полезни са. И за този факт има няколко много важни причини:

Берат се в момента на оптимална зрялост

Така се гарантира максимално развитие на вкуса и букета от хранителни вещества в най-лесно усвоимата им форма. Растителните продукти започват да губят хранителната си стойност приблизително 24 часа след прибирането си.

Свежи, зеленчуците, плодовете, подправките и билките са много по-богати на витамини, минерали, протеини, захари и мазнини и на ценни биоактивни съставки от обраните още на зелено и третирани със специални химикали, пропътували стотици и дори хиляди километри до трапезата ви. Точно така – като се храните с местни сезонни продукти, си спестявате и нежеланите консерванти и добавки.

Характерни са за менюто на поколения преди вас

Това пък ще рече, че храносмилателната ви система и организмът ви като цяло притежават способността да ги разграждат добре и да оползотворяват максимално хранителните вещества в тях. Те са храните, към които максимално се е приспособила вашата микробиота, имаща отношение не само към храносмилането ви, но също към имунната ви система и работата и здравето на мозъка. Нещо повече, вече е ясно, че суровата прясна растителна храна, расла на здрава почва, действа като естествен синбиотик (полезни бактерии в комбинация с необходимите им за храна растителни фибри).

Задължително трябва да отбележим, че сезонното хранене с местни плодове и зеленчуци отговаря максимално и на потребностите на организма при различните климатични условия. Лятото те са източник на много фибри и антиоксиданти, подкрепят добрите чревни бактерии и устойчивостта ви на оксидативен стрес и ултравиолетовата слънчева светлина (особено костилковите). Ферментиралата и по-високо енергийната храна през зимата подобрява храносмилането, подсилва имунитета и ви доставя достатъчно калории, за да се справите със студа.

По-евтини са

Сезонните местни плодове и зеленчуци са изобилни в периодите си на зреене. Това поддържа цените им по-ниски. От друга страна те най-често се консумират близо до мястото на производство и не са обременени с високи транспортни разходи, нито с разходи за обработка и съхранение. Храните се пълноценно и здравословно, без да натоварвате излишно бюджета си.

Пестят енергия, ресурси, намаляват замърсяването

Местните сезонни храни най-често са достъпни от собствената ви градина или поне пътят им до пазара е много кратък. Това предотвратява разхода на енергия за продължително транспортиране и съхраняване и съответно замърсяването на природата.

Консумацията им насърчава развитието на местните общности

Като похапвате местни сезонни продукти, вие подкрепяте местните производители, насърчавате развитието и благоденствието на вашата собствена общност.

Имат ли недостатък местните сезонни храни?

Да, ако за недостатък може да се смята фактът, че зреят през определен период и после трябва да чакате за тях до следващата година. Освен това са в изобилие през пролетта, лятото и ранната есен и са доста ограничени през зимата. Но пък винаги можете да ги консервирате, изсушите или замразите.

За да сме коректни, ще кажем, че сезонните храни обикновено са местни – произвеждат се близо до вас. Но местните не винаги са сезонни – доматите могат да се отглеждат в оранжерии и през зимата, когато не им е сезон. И макар да растат близо до дома ви, те нямат всички вкусови и хранителни, екологични и финансови предимства на сезонните.

Прочетете още:
Местните храни и ролята им в глобалния свят 
Лятното меню – с плодове и зеленчуци
Как да запазите плодове и зеленчуци за зимата

Розата е класическият символ за красота и любов. В основата на най-скъпите парфюми има капка розово масло. Но ароматното красиво цвете носи и други ползи. Широкото разпространение на повече от сто вида обуславя разнообразните му приложения като лечебно растение, познати през вековете в различните региони на света.

Полезни биоактивни съставки в розовия цвят

Те са определящи за ползите за здравето и красотата и варират според сорта, мястото на отглеждане, условията на прибиране на розовия цвят и методите на обработка. Листенцата на отглежданата и у нас роза дамасцена:

• са с висока концентрация на витамин С;
• съдържат мощни ароматни вещества – масла и алкохоли;
• богати са на флавоноиди, фенолни киселини, терпени и гликозиди;
• включват кверцетин, кемпферол, антоцианини, каротеноиди;
• са отличен източник на неразтворими диетични фибри, които забавят усвояването на мазнините и регулират храносмилателния тракт.

Приложения на розовия цвят в медицината

Екстрактите, извличани от розовите листенца, са използвани както с лечебна, така и с профилактична цел. Може би най-старите известни приложения са при стомашни болки и стомашни разстройства, хронични възпаления, диабет, разстройства на менструацията (дисменорея), нервни проблеми – включително депресии. Днес те се потвърждават от многобройни научни изследвания.

Тревожност, депресия и стрес

Проучванията показват много добро действие на екстрактите от розов цвят при тревожни разстройства и депресия, при паник атаки и проблеми със съня, при сексуална дисфункция. Резултатите са постигнати чрез ароматерапия с розово масло. Релаксиращият ефект личи още в намаляване на систолните стойности на кръвното налягане и подобрено насищане на кръвта с кислород, участниците били по спокойни и по-отпуснати спрямо тези в контролната група.

Женско здраве

Екстрактите от розов лист са ефективни при дисменорея (болезнена менструация). Прилагат се чрез инхалация, масажна терапия и ароматерапия. Препоръчителни са също при менопауза поради съдържанието в тях на вещества, наподобяващи женските полови хормони.

Диабет

Установени са свойствата на роза дамасцена да потиска усвояването на въглехидратите от червата и с това да контролира нивото на глюкозата в кръвта след хранене.

Храносмилане

Успокоява стомашните болки и помага при стомашни разстройства.

Кожа и кожни проблеми

Богатият химически състав прави розовите екстракти важна съставка в дерматологичните и козметични продукти – особено в тези против стареене и за възстановяване на кожата. Те стягат и заглаждат. Хидратират и успокояват раздразнения и зачервявания. Стимулират растежа на косата и ноктите. Осигуряват антиоксидантна защита и защита от слънчевите лъчи, проявяват избелващи ефекти.

Противовъзпалителните им и антибактериални свойства помагат при обриви, акне, екзема, розацея и при заздравяване на рани, при възпаления в устата и гърлото.

Други приложения на розовия цвят

Той намалява кашлицата и оказва релаксиращ ефект върху дихателните пътища.

Има невропротективно действие при припадъци, гърчове и епилепсия, някои проучвания показват обнадеждаващи резултати срещу деменция.

Потиска развитието на бактерии – включително стафилококи.

При някои пациенти облекчава краткосрочно мигренозни болки.

Роза дамасцена се препоръчва от лекарите още при сърдечно-съдови проблеми, чернодробни болести, при възпалителни хронични заболявания поради добрите си противовъзпалителни свойства, при необходимост от укрепване на имунитета.

Роза дамасцена и храненето

Розовите листенца обогатяват не само фармацевтичните продукти и козметиката, но и храненето ни. От тях се правят сиропи и сладка, а вече можете да откриете и бонбони с розово масло. Освен на чай, сушеният розов цвят можете да стривате върху салати, смутита и зърнени закуски.

Въпреки всички ползи, които носи розовият цвят, не забравяйте, че макар и рядко, са възможни алергични реакции, а неразреденото етерично масло е опасно за кожата, устните и очите.

На befit.bg ви предлагаме различни продукти – от сушени розови листенца през етерично масло до козметика с розови екстракти. Обадете ни се при необходимост от съвет!

Прочетете още:
Лайката – ползи
Жълт кантарион – ползи
Градински чай – полезни свойства

Жълтият смил, познат още като безсмъртниче, се среща по сухите слънчеви песъчливи и каменисти райони в Европа и други части на света (Централна Азия, Китай). На много места е защитен от закона – включително у нас.

Безсмъртничето е многогодишно тревисти растение от семейството на сложноцветните. Достига обикновено до около 30-тина см, рядко до 50 см височина. Листата му са сиво-зелени, влакнести. Дребните му жълти цветчета са събрани в гъсти, кълбовидни съцветия и са дали името му (Helichrysum) – helios (слънце). Сякаш са направени от хартия и изглеждат добре в сухи букети. Цъфти през лятото. Бере се преди да се отворят всички цветчета. Вкусът им е ароматен, пикантен, леко горчив. У нас се среща по изоставените ниви и сухи склонове.

Състав и основни свойства на безсмъртничето

Вековната употреба на жълтия смил днес е подкрепена от изследванията върху биохимичния му състав. Ползите от приложението му се дължат на истинското богатство от полезни съединения.

Съцветията съдържат много флавоноиди, сред които водещ е нарингенинът, но заедно с него работят кверцетинът, кемпферолът, апигенинът. В цветовете му се откриват каротеноиди, етерични масла, халкони, фенолни киселини (хлорогенова, кафеева, ферулова и др.). Важна роля играят съединения като фталиди, кумарини, пирони, терпеноиди, стероли (β-ситостерол), лигнани, гликозиди (ресвератрол, катехини и проантоцианидини).

Безсмъртничето е източник на важни минерали като калций, желязо, цинк, мед, фосфор, манган, хром, както и на триптофан – есенциална аминокиселина.

Съставът на цветовете на жълтия смил са причина за основните му лечебни свойства:

• висока антиоксидантна сила;
• силно противовъзпалително действие;
• антивирусна, антибактериална и противогъбична активност срещу патогени.

Възможни са разлики в биохимичния състав на безсмъртничето според региона и условията при които расте.

Ползи и употреба на жълтия смил

Билката е използвана векове от традиционната медицина в регионите, в които се среща. Прилагана е при различни заболявания и се смята, че помага при:

• болести на жлъчката, жлъчните пътища и черния дроб, диспептични състояния;
• лошо храносмилане и загуба на апетит;
• възпалителни заболявания като цистит, ревматизъм, артрит и подагра;
• заздравяване на рани, подобряване състоянието на кожата и избледняване на белези.

Безсмъртничето се употребява като детоксикиращо и диуретично средство, като леко антимикробно и спазмолитично. Антибактериалните и горчиви съставки стимулират стомашната и панкреатична секреция. Някои изследвания докладват за благоприятна активност при атеросклероза, болестта на Паркинсон, метастазирането при меланома.

Включено е във фармакопеите в много страни и в монографиите на Световната здравна организация.

Изследвания от последните години откриват възможностите на етеричното масло от жълтия смил да потиска успешно растежа на някои видове бактерии – включително и пеницилин-резистентни  и да се използва като естествен консервант в храните. Говори се вече за противодиабетните му и неврозащитни ефекти.

Билката безсмъртниче намира добро приложение освен във фармацевтичната индустрия, още в хранително-вкусовата и в производството на козметика и парфюмерия. Изсушеното растение е добър репелент срещу домашни молци.

Форми, под които ще откриете жълтия смил

• Сухи цветове – използват се широко за отвари и чайове
• течен екстракт
• сух екстракт от цветове – капсули, таблетки
• етерично масло
• козметични продукти
• тинктури

Предлага се самостоятелно, но по-често във високоефективни смеси с други билки и мощни биоактивни съставки.

Вече има успешни примери за отглеждане на жълтия смил в експериментални ферми на песъчливи терени.

На befit.bg ви предлагаме малка колекция от продукти, включващи безсмъртниче. Разгледайте ги и ако още нямате лични впечатления, опитайте благотворното действие на билката!

Прочетете още:
Градински чай – полезни свойства
Хмел цвят – свойства и ползи
Каротеноидите – ползи за здравето и красотата