Отдавна вече е ясно, че динамиката и напрежението, характерни за модерния начин на живот, не правят хората щастливи, независимо от материалната обезпеченост. Но въпросът не е само в усещането за неудовлетвореност и несправяне, те много зле се отразяват и на здравето. Съвременната генетика, след опознаването на човешкия геном, заключи, че днешните социалнозначими болести в много малка степен зависят от наследствеността. В почти 90% от случаите виновни се оказват неблагоприятните фактори на вътрешната и външната за организма среда и взаимовръзката между тях, осъществявана от начина ни на живот. Така се роди понятието „експозом“.
Какво е експозомът
Теорията за експозома като тази част от околната среда, която взаимодейства с нашия геном, се появява в началото на сегашния век. Той обхваща две основни групи активни фактори – външни и вътрешни.
Външни компоненти на експозома
- Околната среда, замърсена от опасни за живота химически вещества (ксенобиотици). Това са отпадъци от различните производства, торове и препарати за растителна защита, битова химия, петролни продукти и отпадъци от изгарянето им и др.
- Начинът на живот, определян от претоварване и стрес, от обездвижване и незачитане на естествения денонощен цикъл и на потребностите от сън и почивка, от силно преработената храна, алкохола, тютюнопушенето и упойващите вещества.
Вътрешни фактори на експозома
Това са естествените колебания в жизнените процеси на организма, с които той има потенциал да се справи сам, ако не е непрекъснатият натиск на външните фактори на експозома. Става дума за промени в имунитета, възпаления, окислителни реакции, отклонения във вътреклетъчните функции, апоптоза, неблагоприятни влияния от патогенните бактерии вътре в тялото ни и т. н.
Slow Life и Slow Agе като противопоставяне на действието на експозома
Пречупен през разбирането за експозома, въпросът за човешкото здраве и щастие се оказва неразрешим без цялостна промяна в отношението на съвременния човек към живота и света. Точно тази промяна се опитва да осъществи непрекъснато разрастващото се движение за бавно живеене – Slow Life. То представлява цялостна философия за организацията и начина на живот, обхващаща всяка една сфера от съществуването ни. Разбира се, засяга и важният за всеки човек въпрос за остаряването.
Аnti-aging концепцията не доведе до така желаната продължителна младост, нито попречи на разпространението на социалнозначимите болести – сърдечносъдови, диабет, деменции и т. н.
Slow Agе също не обещава вечна младост, но пък според схващането за бавното остаряване всеки има шанс за продължителен смислен живот в добро здраве и самочувствие. Това в края на краищата е много по-важно от невъзможния стремеж към лице без бръчки след 40те.
В основата на бавното остаряване са забавяне на темпото и животът според естествените потребности и възможности на организма. Акцентира се на наслаждението и удоволствието от всяко извършвано действие – работа, разходка, храна, общуване, секс, пътуване – сега, в момента. Отхвърля се безсмисленото бързане от задача към задача, от цел към цел и отлагането на важните неща за после, което „после“ никога не идва.
Slow Agе не е ограничаващо императивно изискване. Това, което е бързо за един, е бавно за друг. Всичко, с което се занимавате, трябва да съответства на вашите индивидуални потребности и възможности. И това единствено правило е валидно от младенческа до преклонна възраст.
Колкото и невероятно да звучи, че някой може да се откаже от модерния начин на живот, правят го все повече хора – и по света, и у нас. При това – хора, усетили и сладостта, и жилото на това, което наричаме „успех“.