Какво да направите, за да помогнете на детето да се ориентира в емоционалния си свят и да го управлява? Предлагаме ви 6 стъпки, които ще улеснят вас и ще успокоят него:
- Помогнете на детето да осъзнае емоциите си
Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно разбира чувствата, които изпитва, и още по-трудно може да ги определи, да говори за тях. Помогнете му, като внимателно му задавате въпроси, които ще му помогнат да се ориентира в преживяванията си. („Струваш ми се напрегнат. Ядосан ли си, какво те ядоса?)
Много добре работи споделянето на вашите емоции и как вие се справяте с тях.
- Признайте му правото да ги изпитва
Колко пъти в желанието си да го успокоите по-бързо, сте настоявали – „Не плачи! Не се страхувай! Не се ядосвай!“ Но някои деца разбират думите ви като настояване да не показват чувствата си, защото те вероятно не са важни или пък не бива да се показват пред другите.
По добрият подход е да проявите съчувствие, да признаете правото му да изпитва и негативни емоции. („Май тази случка много те разстрои? И аз бих се разстроила, ако се случи на мен.“) Това го кара да разбере, че емоциите – положителни или негативни – са нещо нормално, че се случват на всички. Помага му да преминава през тях без щети.
- Не съдете детето и емоциите, които изпитва
Понякога сте твърде уморени, за да понесете спокойно гнева на малкия човек. И му отвръщате не по-малко гневно, с много укор в гласа, в думите и поведението. Това затвърждава у него впечатлението, че негативните емоции са нещо лошо и неприемливо. Което пък го кара да се бои и го притеснява допълнително.
Опитайте се да му кажете, че не ви харесва да се гневи, да крещи, да се сърди, но че това са съвсем нормални чувства, че ги изпитва всеки и е важно не да се крият и потискат, а да се управляват, да им се намери отдушник, който е най-малко разрушителен за самото дете и за хората около него.
- Научете го да ги изразява, тълкува и преформулира
Емоциите са силни, обсебващи, покоряващи дори за възрастните, какво остава за детето, което трудно си дава сметка какво и защо ги поражда. Затова, когато чувствата се успокоят, говорете с него. Обсъдете заедно какво ги е предизвикало и защо. От кой тип точно са били – разстроено с желание да крещи и да удря, или разстроено с желание да се скрие и да плаче. Тук е мястото да обясните, че да му се иска да направи нещо и да го направи наистина са различни неща. И няма защо да се срамува, че му се е искало. По-скоро може да се гордее, когато не го е направило (да крещи, да се тръшка, да чупи и удря).
Опитайте се да обясните какво стои зад конкретното чувство:
- гняв – нещо важно за нас не се е случило, както сме очаквали, някой е бил несправедлив към нас;
- страх – той е сигнал за опасност и ни кара да вземем мерки за предпазване от нея;
- ревност – искаме само за себе си някой или нещо, което ни е важно, на когото държим, и т. н.
Това ще направи емоциите по-разбираеми, по-приемливи, по-малко плашещи. Можете да използвате за целта рисуване, разиграване на сценка и т. н.
- Помогнете му да се научи да ги управлява
Опитайте се след всяка бурна емоция до стигате заедно до обстоятелствата, които са ги породили. Изяснявайте, че тези обстоятелства наистина не зависят от него и то не може да ги контролира, но пък може да контролира чувствата си. Накарайте го да помисли как би могло да се почувства по-добре, какво да направи, за да се успокои. В някои случаи това може да е разговор, в друг – оставане насаме, сън или разходка. Така с времето ще му помогнете да се научи да овладява и да се справя с емоциите си, вместо да им се оставя и да им се подчинява.
Да се научи да се успокоява, вместо да действа импулсивно, е умение, което може да се научи. И ще му е от полза цял живот.
- Излъчвайте емпатия
Показвайте разбиране, съчувствие и съпреживяване. Помогнете му да разграничи емоцията от неговата реакция под натиска ѝ. Чувството е такова, каквото е. То е отражение на начина, по който детето ви е възприело ситуацията. Подлежи на коментар и изясняване, но не и на отричане и отхвърляне.
Затова пък можете да се опитате да промените реакцията му на чувствата. Например: „Следващия път, когато си ми сърдит, не чупи любимата ми чаша, ела и ми кажи, кое те е разсърдило.“)
Умението да регулира собствените си емоции ще направи детето ви по-самоуверено и по-спокойно. Ще му помогне да ги разпознава у другите, да проявява емпатия и разбиране.
Залогът си струва усилията ви!
Прочетете още:
Детето лъже – какво да правите?
Детето е цар – чували ли сте тази максима?
Послушното дете – наистина ли го искате?