Светлината е едно от определящите условия за съществуването на живота. Хилядолетия наред хората се събуждали с изгряването на слънцето и заспивали с падането на нощта. Това оформило вътрешния денонощен (циркаден) ритъм на функциониране на човешкия организъм.
Разликата между естествена и изкуствена светлина
Сутрин се събуждаме, защото във видимия слънчев спектър преобладава студената синя светлина, която действа стимулиращо на мозъка и подкрепя активността му. С напредването на деня студеното синьо започва да отстъпва място на топлото жълто-червено, докато настъпи залезът и падне мрак. Топлата светлина подготвя мозъка за почивка и преобладаването ѝ във видимия спектър надвечер стартира производството на хормона мелатонин. А той е отговорен за здравия сън и за пълноценното протичане на така наречената вътребиологична нощ, по време на която се случва възстановяването и обновяването на организма.
Огънят, свещите и факлите и дори крушката с нажежаема жичка също излъчват преобладаващо топла светлина.
Особеното в излъчването на модерните осветители е, че то не променя спектъра си независимо от това, дали е ден или нощ. Значителна част в него се пада на синьо-виолетовата светлина. Затова когато до късно вечер вкъщи свети, синята светлина кара мозъка да се усеща като в ранната част на деня и го подтиква към активност. Освен осветителните тела, синя светлина излъчват и всички дисплеи – екраните на телевизорите, мониторите на различните устройства, телефони, таблети, четци и т. н.
Как въздейства на организма изкуствената светлина
Освен че държи мозъкът активен, обилното изкуствено осветление около нас пречи на епифизата да започне отделянето на мелатонин. Така се скъсява не само времето за сън, скъсява се и времето за самовъзстановяване и поддръжка на всички жизнени системи. Нарушават се циркадните ритми на организма, а с тях и една от най-важните му регулаторни системи. Създават се условия за сериозни отклонения във всички жизнени функции – от дишането до работата на ендокринната система.
Намаленото производство на хормона на съня повлиява секретирането на инсулина, лептина, растежния фактор, грелина, кортизола и още ред други хормони, които определят оптималната работа на организма. Така късното лягане, заспиването на телевизор, постоянното поглеждане в телефона, съвсем не водят само до недоспиване и намалена работоспособност. Свързват се и със сериозни заболявания.
Години наред вечер след вечер, нощ след нощ се излагаме на прекомерната осветеност. Освен със синя светлина, тя ни облъчва и с UV лъчи. Трептенето при различните осветителни тела, дори когато не се долавя с просто око, смущава мозъка и нервната система. Директното осветяване на очите от дисплеите натоварва и влошава зрението, създадено да вижда отразената от предметите светлина. При това и на ум не ни минава, че светлинното замърсяване е един от рисковите фактори за множеството социално значими модерни заболявания.
Учени оставили за около половин година повече от сто мишки на постоянна изкуствена светлина. Настъпило тотално объркване на циркадните ритми. В телата им се развили скоростни процеси на стареене. Появили се възпаления, активирала се остеопороза. Мускулната и костната маса рязко намалели. Около две седмици след връщането на опитните животни към нормално редуване на светлина и тъмнина циркадните ритми се нормализирали, а с това започнали да се връщат към нормата всички останали процеси и системи.
Вярно е, че не сме мишки. Но също е вярно, че несравнимо по-дълго и несравнимо по-интензивно се излагаме на изкуствена светлина и вече има доказателства, как тя и преобладаващият син спектър в нея заплашват здравето ни. За това ще ви разкажем в следващата статия.
Затова ще ви разкажем в следващата статия.
Прочетете още:
„Биологичният часовник“
„Спокойният сън не е мит“