Когато стане дума за желязото като микроелемент и работата на човешкия организъм, всеки кима разбиращо – а, да – желязо, кръв, червени кръвни телца, анемия… Но за тялото ни желязото е не само това.
Защо наричаме желязото микроелемент?
За разлика от минералите като фосфор, калций и азот, чието присъствие в телата ни се мери в проценти от общото ни тегло, постоянното количество желязо в човешкия организъм възлиза на 4 – 5 г. Среднодневно, поради отмирането на кожни и лигавични клетки, губим около 1 мг. При жените в детеродна възраст по време на менструация разходът достига до 2 мг.
Въпреки че микроелементът присъства в почти всички храни, той се усвоява в минимални количества. По-достъпно за организма е така нареченото хемово желязо, чийто източник са месото, рибата и морските дарове, като усвояването му достига до 35%. Нехемовото е характерно за растителната храна и е по-трудно за усвояване – до 7%. Затова вероятността за недостиг на желязо при вегетарианците е по-голяма.
Организмът ни притежава удивително чувствителен механизъм за контрол върху този важен микроелемент и когато нуждите от него са по-високи, усвояването му става по-резултатно.
Функцията на желязото в кръвта
Почти две трети от общите 4-5 г желязо в организма са съсредоточени в пигмента (хемоглобин) на червените кръвни телца (еритроцити). Хемоглобинът е белтъкът, отговорен за достигане на кислорода до клетките и обратното транспортиране на отпадния въглероден диоксид към дробовете.
Негова разновидност е миоглобинът, който е специализиран да осигурява дишането на опорно-двигателната система (кости и мускули) и на сърдечния мускул. За функцията му са достатъчни 3 до 4% от железните запаси.
Макар че е определящо за кръвотворенето, желязото само по себе си е недостатъчно за формирането на жизнени, добре функциониращи червени кръвни клетки. Необходими са още мед и кобалт, витамини от В комплекс – В2 (рибофлавин), В6 (пиридоксин), В9 (фолиева киселина), В12 (кобаламин), витамин С и др.
Като запас в далака, в черния дроб и костния мозък се пазят между 15 и 30% от желязото в организма. То се нарича нефункционално, за разлика от това в кръвта – функционално.
Какви още са задачите на желязото в тялото ни?
Само един процент от желязото в тялото ни присъства в някои ензими, но те контролират множество обменни реакции. Пак чрез тях то се включва в енергийните процеси и производството на АТФ (аденозинтрифосфат). Микроелементът е фактор в пречистването от вътрешни и външни токсини и участва в работата на мозъка, осигурява устойчивостта на нервната система срещу депресивни състояния и стрес. Подкрепя процесите на производство на съединителна тъкан, ДНК, хормони.
Ролята му в успешната работа на имунната система се обуславя от участието му в структурата на белтъчини и ферменти, които намаляват оксидативния стрес. Освен това то влиза в интересна колаборация с така наречения трансферин. Този белтък свърза свободното желязо в кръвта и го прави недостъпно за болестотворните бактерии и неопластичните клетки, като пречи на развитието и разпространението им.
Желязото влияе също върху здравето и вида на кожата, а недостигът на някои от желязосъдържащите биоактивни вещества се свързва с побеляването на косата.
Накратко – от на пръв поглед нищожните количества желязо в кръвта ни зависят благополучието, здравето и животът ни.