Агресия

при домашните любимци

Защо домашните любимци понякога стават агресивни и опасни? Можем ли да им повлияем, какво да правим и да не правим в моменти на криза? Поведението на стопанина при агресивни прояви на домашния любимец зависи от вида на агресията и причините за нея.

Агресия поради страх и неувереност

Те са най-честите стимули за агресивното поведение при животните. Колкото по-несигурен и неуверен е вашият питомец, толкова повече поводи има за агресия – рязко движение на животно или човек, минувачи с непривичен вид, предмет, който им изглежда заплашителен, примерно инвалид с бастун – всичко може да бъде повод за уплаха и подтик за нападение. Причината в този случай се корени в лошата социализация на домашния ви любимец. Заплахите, виковете и наказанията само ще влошат проблема. Постарайте се кучето ви да се чувства сигурно и спокойно в присъствието ви, да наваксате пропуснатото от ранното детство, когато е било най-податливо за социализация.

Доминираща агресия

Малкото сладко кутре вече не е толкова малко. При прехода между детството и зрелостта се случват сериозни промени в характера на животното. То настоятелно търси мястото си в йерархията в семейството. Ако в един момент реши, че е станало водач на „глутницата“, ще придобие поведение на алфа мъжкар или алфа женска и ще се опитва да държи в подчинение всички останали.

Дори котката признава като безусловен водач един човек от семейството и се опитва да се подреди преди останалите. При това се държи агресивно към този, който смята, че е на по-ниска позиция от нея – обикновено децата.

Решението е категорично да покажете на домашния любимец полагащото му се място – при това без да прибягвате до наказание и насилие.

Териториална агресия

В природата на всяко животно е да пази територията си. Особено присъща е териториалната агресия на кучето, обучавано за пазач. То е склонно да брани дома и членовете на семейството от всекиго и всичко – от хора и животни. Единствено добре проведената социализация може да подготви вашия питомец да различава агресивното, опасно поведение на околните от допустимото.

Сексуална агресия

Инстинктът за размножаване е прекалено силен. Той превръща и най-кроткия питомец в непослушен и агресивен беглец. С него може да се справите чрез кастрация. Кастрирането по принцип прави животното по-кротко и по-спокойно и е решение при агресивно поведение поради резки хормонални скокове.

Хранителна агресия

Случвало ви се е поне веднъж – приближавате хранещо се животно, а то започва да ръмжи заплашително. Ако посегнете към храната му, рискувате драскотини, дори ухапване. Започнете да приучавате домашния си любимец от съвсем малък да ви допуска до храната си. Колкото по-възрастен е той, толкова по-внимателни трябва да сте и толкова по-ненатрапчиво – приучаването.

Агресия при домашните любимци

Защитна агресия

Тя е продиктувана от инстинкта за самосъхранение. Дори най-добре възпитаното и самоуверено животно, когато е притиснато и няма как да избяга, се хвърля в бой. По същия начин ще постъпи несигурното и страхливото, когато няма друг изход. И в двата случая пораженията могат да са много сериозни. Просто не си позволявайте да поставяте кучето или котката си в безизходица. Особено бдителни бъдете към малките деца.

Има още много случаи, в които домашните любимци проявяват агресия – когато имат малки, когато изпитват болка или са болни, когато прекалено много се увличат в играта и т. н.

Може би си мислите, че агресивната котка е по-безопасна от агресивното куче? Да, тя реално не заплашва живота ви, докато едрият пес може да убие и възрастен. Но писаната може да ви ухапе лошо, да издере очите ви, дълбоките драскотини от ноктите ѝ да се възпалят – накратко, агресивната котка също е опасна и изисква цялото ви внимание и грижа.

Когато вашият домашен любимец започне да се държи агресивно, не му отговаряйте гневно и с наказание, но твърдо и категорично прекратете ситуацията, която провокира поведението му. Отведете го настрани, отстранете дразнителя. Награждавайте го всеки път, когато прояви добро поведение, когато ви слуша. Ако не откривате причината за нежеланите прояви, консултирайте се с вашия ветеринар. Когато не успявате да се справите сами, потърсете треньор, който да ви помогне – на вас и на питомеца ви.

Прочетете още:
„Социализация на котката – как да се справите“
„Възпитанието на кучето – ще се справите ли“

„Разгонване при домашните любимци“

 

 

 

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top