Хранителни разстройства

– анорексия, булимия, хиперфагия

Храната е един от основните фактори, поддържащи здравето и благополучието ни. Затова всяко отклонение от нормалното отношение към нея, осигуряващо пълноценен и балансиран приток на хранителни вещества, се смята за отклонение.

Какво представляват хранителните разстройства?

Това са състояния, които се отнасят до емоционалното и физическо здраве. Могат да са животозастрашаващи и се проявяват като нарушение на хранителните навици. Нарушенията са придружени с натрапчиви мисли и страхове по отношение на теглото, несигурност и желание за контрол, фиксираност върху храната и формата на тялото.

Въпреки склонността хранителните разстройства да бъдат омаловажавани, практиката сочи, че те често водят до опасни за живота последици. Провокирани са от много причини. Включва се както наследствеността, така и фактори на средата – семейство, съученици и колеги, особености на професията (балерини и балетисти, гимнастици и гимнастички), еталони за красота, налагани от медиите, зрелостта и устойчивостта на индивида, ниското му самочувствие и занижена самооценка и т. н.

Хранителните разстройства засягат най-често младежи в пубертета, вторият пик се очертава около 25 годишна възраст. Страдат най-вече жени, но не са пожалени и мъжете. Често са съпроводени или предшествани от тревожност, паник атаки, обсесивно-компулсивно разстройство и др.

Видове хранителни разстройства

Най-често срещани и най-популярни са анорексията и булимията. Много застъпено е разстройството на преяждането, както и страха от храната. Все по-често се среща и орторексията. Общото между тях е нездравословното отношение към храната, но се изразяват по различен начин.

Анорексия

При анорексия нервоза болният силно ограничава храненето поради страх от напълняване. Не харесва тялото си, смята се за дебел, дори когато теглото му е в норма или под нормата. Подлага се на изтощителни тренировки, понякога повръща дори малкото храна, която приема, използва слабителни средства. Това води до недохранване и прекомерно отслабване. Поради продължителните сериозни хранителни дефицити се стига до депресивни и летаргични състояния, остеопороза и остеопения, спиране на менструацията. Ноктите и косата стават чупливи, кожата е суха и пожълтяла. Отслабват мускулите – включително сърцето, появява се анемия и ниско кръвно налягане. Пулсът и дишането се забавят. Нарушава се вътрешната регулация на температурата и анорексикът изпитва постоянен студ.

Булимия

Хранителното разстройство, означавано като булимия нервоза, също е съпроводено със страх от напълняване и неодобрение на собственото тяло. Но болните отиват в другата крайност – те преяждат често и сериозно. Поглъщат нетърпеливо огромни количества висококалорична храна с много мазнини и захари. Не обръщат особено внимание на вкуса.

При това осъзнават, че това не е редно и се хранят скришом, крият и хранителните си запаси.

Спират да се тъпчат, ако някой ги прекъсне или ако изпитат остри болки от преразтягането на стомаха. Преяждането е последвано от чувство за вина, от страх от напълняване, принудително повръщане, от прием на очистително и лаксативи. Подобни периоди може да са няколко за седмица, но може да се случват и ежедневно. Булимиците рядко са с поднормено тегло. Обикновено са около нормата и над нея.

Последиците са не по-малко опустошителни, отколкото при анорексията. Те се изразяват в опасно дехидратиране, честото вземане на диуретици съсипва бъбреците. Появяват се чревни проблеми поради злоупотребата с лаксативи. Повръщането изостря гастроезофагеалния рефлукс, стомашните киселини рушат зъбите, възпалението на гърлото се хронифицира, подуват се слюнчените жлези и т. н.

Хиперфагия

Това хранително разстройство представлява неподлежащо на контрол системно преяждане, което не е предизвикано от глад, а от тревожност и неудовлетвореност. Страдащият от хиперфагия изяжда невероятни количества храна. Разбира, че това не е нормално. Изпитва чувство за вина и се храни скришом, но не се опитва да компенсира с повръщане, очистващо и лаксативи. Наддава бързо на тегло.

Докато се храни, има усещане за контрол. В последствие това чувство изчезва, усещането за вина се съпровожда от срам, отвращение, депресивни състояния. Разбираемо е защо хиперфагията дълго остава скрита от близките на болния.

Хранителните разстройства са трудни за откриване, защото самите болни, особено в ранните етапи на заболяването, отричат проблема и го прикриват. След диагностицирането лечението се поема от голям екип лекари, психотерапевти, диетолози, социални работници, които се грижат както за пациента, така и за обучението на семейството как да се справи със ситуацията.

Прочетете още:
„Гладът – от необходимост или за удоволствие“
„Хранителни непоносимости“
„Алергия или хранителна непоносимост“

 

 

 

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top