Първите седем

- защо са важни?

Изразът за „първите седем“ обикновено се използва критично – в смисъл – човекът не е добре възпитан, родителите му не са си свършили работата. И ако това е вярно, то безспорно съществува и другата страна на медала: Първите седем години са времето, в което се поставят здравите основи на успешната и щастлива личност.

Защо първите седем са толкова важни? 

Срещат се различни твърдения за продължителността на така нареченото „ранно детство“, но болшинството мнения се обединяват около първите 6-7 години.

До това време детето

  • прохожда, проговаря, научава се да се храни;
  • добива самосъзнание за собствената си уникална личност;
  • започва да разпознава и управлява емоциите си;
  • научава се да общува и се социализира;
  • усъвършенства фината моторика и връзката око-ръка-мозък;
  • научава се на емпатия и съчувствие;
  • формира първите трудови навици;
  • започва да формира способности за морално мислене.
  • Развиват се познавателните му способности;
  • научава се да чете и пише;
  • поставя начало на математическите си (и логически) умения;
  • научава се да взима решения;
  • формира се отношението му към парите и т. н., и т. н.

Никога по-късно то няма да се развива с такава интензивност и да учи с такава скорост, както в този период. В края му в хлапето вече са заложени основите на цялостното му бъдещо развитие. И не че те не могат да бъдат променени – подобрени или компрометирани, но за това ще са необходими много повече съзнателни и системни усилия, които при това ще имат променлив успех.

От какво зависи какви ще са „първите седем“ на детето ви?

Единствено от вас самите!

До тази възраст то е изцяло продукт и отражение на семейството си:

Викате му и му крещите – скоро ще ви крещи и то.

Обещавате и не изпълнявате – и то няма да отдава значение на обещанията си.

Заплашвате със сериозни последици, но не предприемате нищо – ще знае, че не е задължително думите да се превръщат в дела.

Все не ви стига времето, за да му обърнете внимание – ще реши, че или не е достатъчно добро и не заслужава вниманието ви, или ще се отчужди и изолира. И в двата случая ще оставите нежелан отпечатък в характера му за цял живот.

Ако сте прекалено авторитарни – ще пречупите стремежа му към самостоятелност, или ще го направите лицемер, ако сте прекалено отстъпчиви – то няма да знае границите и ще смята, че всичко му е позволено.

Положението при което родителите били много възпитани и вежливи хора, пък детето било невъзпитано и агресивно, е общо взето невъзможно – освен ако то не страда от някакви нарушения в психо-физическото си развитие. Хлапетата не формират поведението си по това, което казвате или не казвате, а според това, как се държите.

Когато вие сте внимателни и отзивчиви към близки и непознати, детето ви ще смята този поведенчески модел за нормален.

Ако сте притворни и неискрени в отношенията си с другите, много скоро ще забележите, че слънчицето ви се държи така с вас.

Злословите за съседката, унижавате по-слабите и се снишавате пред по-силните? Ще се научи и то.

Има неща, които не одобрявате в своите първи седем? Не ги повтаряйте с детето си. Собствените си грешки ще виждате в него преувеличени, като в криво огледало.

Някога, когато вашето дете порасне, може би ще ви благодари за нещо, ще ви осъжда за друго. Но до около седмата му година за него вие все още сте образец, който то не подлага на съмнение. Възползвайте се от това и покажете най-доброто от себе си!

Обичайте го безусловно, без уговорки. Присъствайте в живота му – и в тъжните, и в радостните мигове. И ще знаете, че сте направили всичко, за да осигурите най-добрия старт за него!

Прочетете още:
„Помогнете на детето да проговори“
„Защо детето да посещава детска ясла и градина“
„Затлъстяване при децата“

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top