Детето е бебе

- докога?

Бебето ви расте. Всеки ден учи по нещо ново, усъвършенства уменията си. Радвате се, когато започне да пълзи. Насърчавате всяка произнесена сричка. Във възторг сте, когато направи първите си крачки. В един момент забелязвате, че съкровището ви е пораснало и по-скоро прилича на малко момченце или момиченце.

Има ли ясен белег, кога бебето престава да е бебе? Има ли определена възраст, която се смята за предел?

Какво казват специалистите?

Няма документ, посочващ еднозначно края на бебешката възраст и началото на ранната детска възраст. Все пак има доста класификации, според които децата между 1 и 2 години вече не са бебета.

Хлапетата обаче се развиват толкова индивидуално, че простото посочване на възраст 1 годинка не разкрива нищо за развитието на конкретното дете и за уменията му.

Какво казват родителите?

Те обикновено се ръководят по усещанията си. Майките споделят, че сякаш в един момент забелязват, колко пораснало е бебето, как самостоятелно се движи, заиграва се, храни се само. Чуват несекващите му въпроси, сблъскват се с упорито непослушание. И разбират, че насреща си имат малко дете, с чиито желания и нежелания ще трябва да се съобразяват.

В повечето случаи това време настъпва около годинка и половина до две и се свързва най-вече със степента на развитие на детето. Спомням си една русокоса дребосъчка, която проходи на 9 месеца, на 1 година говореше с кратки изречения и търчеше без да се спира. А когато извеждаха с количка доста по-едрото съседче на същата възраст, което не ходеше и не говореше, тя сочеше с пръстче и крещеше: „Бебе, бебе“. Явно не смяташе самата себе си за бебе.

След втората годинка и около края ѝ повечето хлапета са склонни да се откажат от памперса денем и остават все по-дълго време сухи през нощта – като големите.

Детето е бебе 1

„Аз сам/а“

Между 18 и 24 месеца повечето родители чуват заветното „Аз сам/а“. Както и да звучи то, колкото и завалено да е изречено, недвусмислените действия на наследника ви, които придружават думите, го правят напълно разбираемо. В първия момент сте неизразимо горди. Вашето бебе вече казва „аз“ и се опитва се справя само.

После се ужасявате, защото „Аз сам“ обхваща от храненето до всичко, за което се сещате и не се сещате. Примерно – катерене по шкафовете и  масите, рязане на ябълки, пускане на пералнята, на печката, на горещата вода в банята, отключване на вратите, „поправяне“ на контактите и така нататък и така нататък.

Дори и да не сте забелязали до този момент, че бебето ви вече не е бебе, след „Аз сам/а“ няма как да го пропуснете.

От тук нататък ви чакат постоянни преговори с вироглаво дете, което няма никакъв опит, не разполага с кой знае какви възможности, не осъзнава опасностите около себе си, но пък изпитва безгранично желание за самоутвърждаване и стремеж за експериментиране и опознаване на света. Опитайте се да не се налагате и да не издавате заповеди. Опитайте в следващите 2-3 години да погледнете света от неговата позиция. Възползвайте се максимално от желанието и способността му за учене. Никога по-късно те няма да толкова интензивни и с такъв капацитет, както в ранното детство.

И го обичайте! Обичайте порасналото си бебе и му го показвайте!

 

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top