- защо са вредни?

Мазнините са сред основните хранителни вещества за човешкия организъм. Дали са вредни или полезни? Хилядолетният човешки опит и последните проучвания на науката сочат, че са по-скоро полезни – в зависимост от вида им и от консумираното количество.

А дали са вредни трансмазнините? Хилядолетният човешки опит мълчи, защото те са сравнително ново човешко изобретение – от средата на двайсти век. Учените пък в началото смятали, че са безопасни. Но по-задълбочените изследвания са категорични – трансмазнини не бива да се консумират!

Какво всъщност са трансмазнините?

Това са химически променени ненаситени растителни мазнини. Хидрогенирани са чрез добавяне на водород към молекулите им. От една страна новополученият продукт е много траен, от друга – остава твърд и при обичайни дневни температури. Като се прибави евтиното му производство, става ясно, защо хранителната индустрия толкова го харесва.

Как трансмазнините вредят на човешкия организъм?

Запознатите твърдят, че трансмазнините са по-близки до пластмасите, отколкото до хранителните продукти. Организмът ни има досег с тях едва от няколко десетилетия и затова не ги разпознава, няма механизъм за преработката им. Те затрудняват не само обмяната като цяло, но и нормалната функция на всички жизнени системи:

  • Увреждат сърдечно-съдовата система

При консумацията им нараства количеството на липидите в кръвта, влошава се пропорцията добър – лош холестерол. Расте стремително и рискът от плаки в артериите, от повишаване на кръвното налягане, от сърдечен и мозъчен удар. Американски учени смятат, че спирането на консумацията на трансмазнини би спасило живота на 30 000 болни със сърдечносъдови проблеми годишно само в САЩ.

  • Нараства рискът от диабет

Трансмазнините водят до инсулинова резистентност, а това е пряк път към диабета. Възможните обяснения са две. Едното е, че хидрогенираните мазнини подтикват панкреаса да секретира повече инсулин и увеличеното му количество предизвиква загуба на чувствителност на рецепторите. Другото – проникването им в клетките променя клетъчната реакция към инсулиновия хормон.

  • Стимулират затлъстяването

При това го правят по два начина. Като не може да ги разгради, организмът ги натрупва в мастните депа на абдоминалната област (около корема) – най-вредният вариант на натрупване на мазнини.

Трансмазнините влошават чувствителността към хормона на ситостта – лептин. Така сте непрекъснато гладни, ядете много  и трупате тегло в повече.

Сред останалите вреди, които причиняват хидрогенираните мазнини, изпъкват още уврежданията на черния дроб и разклатената имунна система.

На този фон усилията на СЗО, на ЕС и на някои правителства да се ограничи потреблението на трансмазнини съвсем не изглеждат случайни.

Трансмазнините 1

Има ли спасение от трансмазнините?

Да, макар и трудно, трансмазнините е възможно да се избегнат. Трудно е, защото се намират на практика във всички преработени и пакетирани храни. Откриват се навсякъде – като започнете от снаксове, чипсове и десерти, тестени закуски и сладкиши, минете през сосове, бульони, супи и подправки и стигнете до маргарините, растителната сметана, така наречената бърза храна – junk food, пържените картофи и т. н.

Единственият ви шанс е да следите стриктно етикетите. Щом на тях е написано „трансмазнини“, „частично хидрогенирани“, „хидрогенирани“, не купувайте. Понякога производителите предпочитат да премълчат тази информация. Затова ако е изписано само „растителни мазнини“, а срокът на годност е подозрително дълъг и цената твърде изгодна – определено става дума за трансмазнини.

Най-сигурният начин да си спестите трансмазнините е да се храните с прясна, домашно приготвена храна. Внимавайте за маслата, които използвате. Гответе щадящо, без пържене. А ако не си представяте, как ще се откажете тотално от пържените картофки, позволявайте си ги от време на време – изпържени вкъщи с течна растителна мазнина.

Прочетете още:

„Мазнините“

„7 неща, които трябва да знаете за мазнините“

 

 

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top