„Чист етикет“ е едно от доказателствата, че потребителят има все по-голяма тежест в определяне поведението на производителите. Резултат е от стремежа на хората да се хранят с грижа за здравето си и се поставя на продукти, съдържащи минимум съставки, при това познати и приети от потребителите. Той не е нормативно регламентиран, точните му тълкувания в отделните страни се различават, но е факт, че вече привлича клиентите много повече от конвенционалния.
Какво представлява чистият етикет?
Той е свидетелство, че продуктът е:
- с малко, лесно разпознаваеми съставки;
- считани за полезни;
- без синтетични и изкуствени добавки;
- с щадяща преработка;
- безвредни за околната среда.
Стремежът е те да не надхвърлят 5, но ако все пак са повече, всички до една трябва да са обичайни за храненето на конкретната общност – накратко – да присъстват в домашния шкаф.
Движението за чисти продукти започва преди малко повече от десет години от хранителните претенции на платежоспособните милениуми – поколението, родено в последните двадесетина години на миналия век. Много скоро то бързо набира скорост и увлича представителите на всички поколения. Засяга най-вече храните и козметиката. Смята се, че в държавите, където започва най-напред, около една трета от продажбите вече са на храни и напитки с чист етикет.
Той е втори по важност в решението за покупка след цената
Многократни допитвания до потребителите установяват, че влиянието на чистия етикет при покупката измества дори авторитета на бранда и марката и преди него като определящ фактор остава само цената. Това кара все повече производители да създават продукти според неговите изисквания или да модифицират вече съществуващите. Което пък означава да се заменят химическите оцветители и ароматизатори с екстракти и концентрирани сокове от плодове, зеленчуци, билки; консервантите – с подходящи подправки или ферментация и т. н., като се запази или дори подобри вкусът, видът, ароматът, консистенцията.
Подобна трансформация никак не е лесна. Тя предполага преоборудване, нови доставчици и начин на организация на доставките, по-къси срокове на годност, по-високи изисквания към съхранението и транспортирането и т. н.
Въпреки това все повече марки се опитват да се поставят на мястото на потребителите си, да изяснят – какво биха купували те за храна на децата си и на самите себе си. Така чистият етикет се превръща в основа на взаимно доверие и прозрачност в отношенията между потребител и производител.
Чистият етикет няма еднозначно тълкуване
Тълкуването му е силно зависимо от субективните характеристики на потребителя – образованието, общата култура, привичките и навиците, информираността. В действителност определящо е не дали съставките са полезни, а дали потребителят ги смята за такива. Един от най-обичаните примери е този за витамин Е и токоферол, както и за кобаламин и витамин В12. И двата витамина са от особена важност за здравето и са достатъчно популярни. Но изписани с химическите си названия, са непознати за по-голяма част от клиентите, звучат прекалени научно и те игнорират съдържащите ги продукти.
Изследвания установяват, че не само отделните потребители имат своите изисквания, но и националните общности като цяло. Което пък кара производителите да модифицират продуктите си за различните пазари. За Англия те са с минимум мазнини, захар и сол. За Германия – без никакви, дори смятани за здравословни, добавки. За Италия се набляга на органичните съставки и т. н.
Чистият етикет все повече престава да е тенденция. Той се превръща в правило и диктува промените в производството на храни.
А вие проверявате ли съставките преди покупка?
Прочетете още:
„Как да избираме органично чисти продукти“
„Каква е ролята на парабените“
„Био, еко и натурален продукт“