Какво представляват хормоните и хормоналния баоланс и какво е значението им?
Всеки от нас знае по нещичко за мъжките и женските полови хормони и за хормоните на щитовидната жлеза, за кортизола, допамина, окситоцина и инсулина. Но съществуват още множество от тях – досега са идентифицирани повече от 50 – и те определят почти всеки жизнен процес в тялото ни.
Какво представляват хормоните?
Това са специални формули, които осигуряват химическата сигнализация в организма и координират работата на различните тъкани и органи. Едно класическо сравнение ги определя като „ключове“, които задействат функциите на клетките чрез специални рецептори, разположени върху клетъчната повърхност. На всеки хормон съответства високо чувствителен рецептор – „ключалка“. Клетките без такива рецептори не реагират на присъствието им.
Произвеждат ги така наречените ендокринни жлези – хипоталамус, хипофиза, епифиза, щитовидна жлеза, надбъбречни жлези, яйчници, тестиси, панкреас. Подобна функция имат и някои тъкани като мастна, бъбреци, плацента и др.
Секретират се в минимални количества, но са отговорни за оптималното протичане на всеки важен физиологичен процес – разграждането и оползотворяването на хранителните вещества, съня и растежа, репродуктивната функция, отделянето и извеждането на отпадъчните вещества, настроението и т. н. Освобождават се директно в кръвта и с нея пътуват из цялото тяло. Прицелните им тъкани реагират и на най-незначителните промени в количеството и активността им.
По състав са основно три вида:
- производни от аминокиселини като адреналина
- от протеини – като инсулина
- липидни (стероидни) – като естрогена и кортизола
Те осъществяват два вида комуникация. Първата е между две ендокринни жлези – едната отделя хормон, който подтиква другата да промени секрецията си (пример – хипофиза и щитовидна). Втората е между ендокринна жлеза и целеви орган (панкреас – инсулин – мускули и черен дроб).
Някои видове важни хормони
- Естроген, прогестерон и тестостерон – управляват репродуктивните функции
- грелин – хормон на глада – стимулира апетита, и лептин – кара ви да се усещате сити и потиска апетита
- адреналин – освобождава се в стресови ситуации, за да подготви организма за битка или бягство
- кортизол – хормонът на стреса – повишава нивата на глюкоза в кръвта, заедно с това повишава и инсулиновата резистентност. Високите му нива са предпоставка за диабет.
- мелатонин – повлиява циркадните ритми и стимулира заспиването и съня
- растежен хормон – стимулира линейния растеж при децата, повишава липолизата, усилва протеиновия синтез и др. Пикът на отделянето му е в пубертета, когато достига 150 mcg/kg, а до 55 години спада на около 25 mcg/kg и т. н.
Какво представлява хормоналният баланс?
Съвкупността от ендокринните жлези и хормоните образуват ендокринната (хормоналната) система. Равновесното ѝ състояние се нарича хормонален баланс и е от изключително значение за поддържането на хомеостазата (постоянство и стабилност на вътрешна среда в тялото). Хормоналният баланс се гарантира от фин вътрешен механизъм за контрол, управляван от непрекъснати сложни обратни връзки.
Много е важно да разберете, че става дума за динамично равновесие. Ще рече – хормоналният баланс не е веднъж завинаги установен с постоянни еднакви количества за всеки хормон. Количествата, нивата и активността на химическите посредници варират постоянно и променят съотношенията си според необходимостите на организма, като му осигуряват оптимално състояние и здраве. Еднакво вредни са както недостигът, така и излишъкът на всеки от хормоните.
Понякога проблемът идва не толкова от определен хормон, колкото от рецепторни дефекти – съответният рецептор по някакви причини е намалил чувствителността си към своя хормон. Развил е така наречената хормонална резистентност.
Най-познати примери за хормонален баланс са взаимодействията между прогестерона и естрогена, тироидните хормони (на щитовидната жлеза) и адреналина, инсулина и кортизола. При нарушения се стига до така наречените хормонални дисбаланси. Те са в основата на проблеми с менструацията, зачеването, плодовитостта, умора, безсъние, нестабилно настроение, отслабване или напълняване, диабет и т. н.
Профилактика срещу хормонални дисбаланси
Хормоналните дисбаланси са в основата на множество ендокринни заболявания, които се лекуват трудно или не се лекуват – контролират се с лекарства цял живот. Много по-ефективна е съзнателната профилактика, предназначена да подкрепи естествения хормонален баланс. Това означава да:
- държите под контрол стреса, за да избегнете прекомерното постоянно отделяне на кортизол. Препоръчителни са упражнения за дишане, медитация, йога.
- си осигурите пълноценен нощен сън (7 – 8 часа) за оптимална регулация на секретирането на растежния хормон, мелатонина, лептина и др.
- поддържате оптимална диета за набавяне на достатъчно полезни мазнини и протеини, с много антиоксиданти и фибри и минимум добавени захари. При необходимост можете да включите и подходящи хранителни добавки.
- се грижите за постоянна умерена физическа активност, която ще намали отделянето на хормоните на стреса и ще противодейства на инсулиновата резистентност
- избягвате агресивни замърсители и ендокринни разрушители
- правите редовни профилактични прегледи за откриване навреме на различни ендокринни нарушения и заболявания (проблеми с щитовидната жлеза, диабет, поликистозни яйчници и т. н.).
За подкрепа на хормоналния баланс се използват и някои хранителни добавки на билкова и витаминна основа. Свържете се с нас на befit.bg и ще обсъдим заедно кои формули ще са добри за вас!
Прочетете още:
Справяне с хормоналния дисбаланс – дневен режим
Щитовидната жлеза – признаци за проблеми
Ендокринните разрушители