Активните съставки на хомеопатичните лекарства са основно от натурален произход – преобладават растителните. Използват се и такива от животински или натурални източници. Тяхната задача не е да подтиснат болестта, а да стимулират организма сам да се справи с нея.
Видове хомеопатични лекарства
В класическата хомеопатия лекарствата са с една активна съставка и се наричат монопрепарати. В по-късно време са създадени и така наречените специалитети – комбинирани продукти с няколко активни вещества.
Монопрепарати
При тях няма стандартизирани дозировки и предназначение. Едно лекарство може да се прилага при различни оплаквания и състояния – примерно – от слънчево изгаряне през невралгии и високо кръвно налягане до проблеми с менструацията и лицеви парализи (Aconitum Napellus).
Затова назначаването им и контрола върху действието им задължително се извършва от квалифициран лекар хомеопат след обстойно беседване с пациента.
Специалитети
Тяхната формула комбинира няколко различни хомеопатични съставки. Те са създадени за симптоматично лечение и облекчаване на масово разпространени типично протичащи заболявания – да речем – простудни, вирусни инфекции. Прилагат се обикновено в самото начало на болестта, преди състоянието на болния да стане остро. Обикновено са без рецепта – „Стодал“ срещу кашлица, „Инфлуцид“ при простуда и грип, „Ринитал“ при алергичен ринит, „Кокулин“ срещу прилошаване при пътуване и др.
Видове разреждане при хомеопатичните лекарства
Ако сте обърнали внимание, имената на хомеопатичните монопродукти се придружават от съкращения с цифра – 9 CH или D4. Тези означения подсказват колко пъти е разредена лечебната субстанция.
Когато е изписано СН, разреждането е стотично (центизимално) – разрежда се една част от субстанцията с 99 части вода или спиртно-воден разтвор. Ако от получения разтвор вземете една част и я разтворите в нови 99 части, ще се получи 2 СН.
При знак D разреждането е десетично – 1 част от субстанцията се разрежда в 9 части разтворител. Цифрата след буквата показва колко пъти е извършена тази процедура.
Разреждането може да се извършва и при сухи вещества. Тогава като разредител обикновено се използва лактоза (млечна захар) и захароза (захар).
Форми на хомеопатичните лекарства
Най-характерни за хомеопатичните продукти са:
- Гранулите – това са сфери с тегло 0,05 г. Състоят се от захароза или смес на захароза и лактоза, добре пропити със съответния хомеопатичен разтвор. Използват се при ниските разреждания – до 9 СН.
- Глобули – сферичките тежат 0,005 г. Изработват се като гранулите, но са предназначени за по-високите разреждания – над 12 СН. 200 глобули са 1 г и се продават като еднодозови опаковки.
- Течни – капки и разтвори в шишенца на водна или спиртна база. Приложението им обикновено е при ниските разреждания.
- Прахчета – под тази форма са най-често лекарствата за бебетата. Те се разтварят лесно в мляко, сок, вода.
- Други форми – мехлеми, свещички, ампули, хапчета.
Начин на приемане
Типичният начин за приемане на хомеопатични лекарства е да се държат под езика до стопяване. Мотивите са два:
- повърхността на тази зона е богато кръвоснабдена, което улеснява усвояването им още в устната кухина;
- препаратите не изпитват влиянието на стомашните сокове.
Трябва да се отбележи обаче, че дъвкането и гълтането не отслабват действието на хомеопатичните препарати (поглъщането им като разтвор от бебетата).
Много строго изискване при приема им е минимум четвърт час, по-добре половин, преди и след това да не се консумира друго – устата да е чиста. Това се отнася особено до силно ароматни и активни храни и напитки – примерно кафе, чай, мента и др. От една страна те биха могли да повлияят върху приеманата субстанция. От друга – могат да променят начина и скоростта, с която тъканите абсорбират хомеопатичното лекарство.
Грижете се за себе си и бъдете здрави, а при нужда – доверете се на хомеопатията!