Хистаминовата непоносимост се диагностицира трудно, защото предизвиква много и разнообразни симптоми, които настъпват от няколко часа до ден-два след консумацията на хистаминсъдържащи продукти. При това оплакванията зависят от количеството хистамин в съответната храна, а то всеки път може да е различно – зависи от начина на производство и зреенето (ферментацията) ѝ.
Какво представлява хистаминът
Хистаминът е биогенен амин – хормон. Като се свързва с хистаминовите рецептори, той участва както в работата на стомаха, така и в механизмите, регулиращи състоянието на сън и будност, сърдечносъдовата система, ендокринната система и т. н. Вероятно най-популярна е ролята му в алергичния отговор на организма.
Той е съставка на много групи храни. В особено изобилие е в продуктите, в които протичат процеси на ферментация и зреене – сирена и кашкавали, меса и месни деликатеси, кисело зеле и туршии, червено вино и натурален оцет, тестени изделия с мая, преработени морски дарове и риба и др. Те доставят големи количества хистамин в организма. При недостиг на ензима диаминоксидаза (ДАО), който го разгражда, той преминава в кръвта, нивото му рязко се повишава и се появяват симптомите на хранителна непоносимост.
Хистаминът, за разлика от други биоактивни субстанции, не се разрушава при топлинна обработка и замразяване, няма специфичен вкус и аромат.
Допълнително засилват проблема така наречените храни-либератори. Освен че самите те в повечето случаи са богати на хистамин (алкохол, ягоди, домати), предизвикват освобождаване и на съхранявания в клетките хормон.
Симптоми при непоносимост към хистамина
Оплакванията обикновено са много и различни не само при различните пациенти, но дори при един и същ човек. Те могат да варират от проблеми с храносмилането – газове, болки, разстройство до главоболие и мигрена, астма, замайване и аритмии, сърбящи обриви, хрема, лесна умора, болезнен цикъл при жените. Много типична е хипотонията (ниско кръвно налягане).
От хранителна непоносимост към хистамина страдат преобладаващо дамите – до 60-80% от всички засегнати.
Диагностициране и лечение
Хистаминовата непоносимост не е алергия, дори когато оплакванията много приличат на тези при алергична реакция. При нея не се включва имунната система и направените кожни тестове ще са отрицателни.
Най-достъпният и лесен диагностичен метод е така наречената елиминационна диета. Това ще рече за седмица-две да спрете храните, богати на хистамин, и после да започнете да ги включвате една по една. През цялото време трябва да водите дневник за всичко консумирано.
При подозрения за хранителна непоносимост към хистамина се прави тест за нивата и активността на разграждащия го ензим диаминоксидаза (ДАО). При доказано ниски нива на ДАО лечението се състои в прием на ензима или в спазването на строга диета. Проблемите с диетата обаче идват от поне два фактора. От една страна – става дума за вкусни храни (шоколад, плодове, зеленчуци, деликатеси), от които за повечето хора е трудно да се откажат. От друга – продуктите – източник на хистамин са твърде много. Когато към тях се добавят и тези, предизвикващи освобождаване на хормона от клетките на организма, задачата става наистина трудна.
Добрата новина е, че хранителната непоносимост към хистамина е сравнително рядка – до около 3% по официални данни и до около 5% по неофициални. Лошата е, че поради начина на хранене, засегнатите от нея, макар и бавно, се увеличават.
Хистаминова непоносимост
алергична проява или?