Мъжествеността е присъща характеристика на истинския мъж. Но какво е „мъжественост“ и какво е „истински мъж“?
За едни това е железният, винаги контролиращ се мъж, който никога не става роб на чувствата и емоциите си, не проронва нито сълза и в най-критичните или най-щастливи ситуации, не проронва нито дума за това, което го вълнува, измъчва, радва. Той е просто непроницаем, дистанциран, суров, силен.
За други истинският мъж е внимателен и грижовен, способен на емпатия и съпреживяване, споделящ, топъл, разтърсван от буйни емоции, които не се срамува да показва. Дори си позволява да плаче – когато детето му за пръв път каже: „Честит рожден ден, тате“, когато изпраща родител, когато губи любов или гледа разтърсваща постановка.
Какво е „токсична мъжественост“
Въпреки че дамите и обществото като цяло все повече ценят втория тип мъжественост, продължаваме да възпитаваме момчетата да са силни, сурови и безчувствени. Приласкаваме хълцащото момиченце, гушкаме го, успокояваме го, съчувстваме му, насърчаваме го да сподели. Гледаме строго хлипащото момченце и му внушаваме, че мъжете не плачат, не се оплакват, не говорят много-много. Можем дори да го наречем „женчо“ или с по-обидна дума.
Мислим си, че го правим за добро, че го възпитаваме като мъж. Психолозите обаче наричат тази мъжественост токсична. Трупането в себе си на емоции, чувства, страхове, съмнения; невъзможността да споделиш, неспособността да потърсиш помощ, да управляваш вътрешния си живот води до повишена честота на депресивните състояния и засилена склонност към самоубийство. Най-често се самоубиват млади мъже между 25 и 34 години – до 4 пъти по-често от жените.
Но проблемът има и друга страна. Когато под натиска на средата свикваш да не проявяваш емоции, когато отричаш слабостта и проявата на чувства, ставаш все по-малко чувствителен към чуждите преживявания. Ставаш неспособен към съпреживяване, съчувствие, подкрепа. Лишаваш се от възможността да поддържаш продължителна връзка, защото всяка връзка е доверие, споделеност, принадлежност – взаимно приемане на чувства и емоции. Нещо повече – ставаш жесток – към себе си и към другите, понякога без дори да го осъзнаваш.
Няма родители, които да желаят това за синовете си. Но дори не се замислят, когато за пореден път напомнят на момчето, че мъжете не плачат.
Последиците на токсичната мъжественост
Най-често потиснатата емоционалност и неспособността да се споделя, да се потърси професионална помощ за справяне с натрупващите се противоречиви емоции мъжете отреагирват чрез:
- злоупотреба с алкохол, лекарства и опиати;
- лесна раздразнителност и пристъпи на гняв;
- еректилна дисфункция, ниско либидо, преждевременна еякулация;
- емоционална дистанцираност и невъзможност за здравословна интимност.
А всичко това може и да не се случи – стига да говорите за проблемите си с близки хора, да си позволите да се „размеквате“, когато емоциите вземат връх, да се осмелите да потърсите помощ.
Ползата от сълзите
Сълзите имат двустранна роля. Те показват на околните, че имаме проблем, че имаме нужда от подкрепа и внимание и ни помагат да се самоуспокоим. Когато плачем, организмът ни освобождава
- ендорфини (хормони на настроението);
- окситоцин (хормон на обвързването и близостта);
- хормони за облекчаване на стреса.
Затова след един хубав плач човек се чувства като пречистен, като обновен – по-спокоен, с по-добро настроение, с притъпена болка. И след като природата е създала този механизъм за самопомощ, защо предразсъдъците ни трябва да лишават мъжете от него?
Светът се променя стремглаво. Променя се и представата ни за „истинския мъж“ и „истинската мъжественост“. Не робувайте на предразсъдъци! Не се затваряйте в себе си! Не носете целия си товар сами! И позволете на синовете си да са естествени – понякога силни, понякога слаби, понякога подкрепящи, друг път – приемащи подкрепа. Просто хора!
Прочетете още:
Мъжете – колко е силен силният пол“
„Легендите за мъжкото желание и можене“
„Либидото – защо отслабва“