Родителството има различни измерения в различните епохи. Либерализацията на отношенията в наше време поставя все по-остро въпроса – трябва ли родителите да са приятели на децата си или е по-добре да си останат родители? Кое е по-лесно за възрастните и кое е по-добро за хлапетата?
Прилики и разлики между родител и приятел
Според енциклопедия „Британика“ родителството е процесът на отглеждане на новото поколение, осигуряването на закрила и грижа за гарантиране на здравето и оптималното му развитие като пълноценни възрастни. Родителят е отговорен за детето си.
Пак според „Британика“ приятелството се определя от няколко основни характеристики:
- равноправие – приблизително еднаква власт и отговорност, еднакъв авторитет на всеки от приятелите;
- липса на формалност, отсъствие на нормативни предписания – взаимоотношенията се създават доброволно, по индивидуален избор и взаимно съгласие, няма наложени задължения един към друг;
- взаимност – връзката се крепи на активното взаимодействие на двете страни, отношенията (обич и привързаност) са взаимни;
- споделеност – като цяло приятелството се характеризира със споделяне на преживявания и дейности, с другарство. Служи като източник на емоционална подкрепа, интимност, споделяне и т. н.
За да поддържате с детето си приятелска връзка в пълния смисъл на думата, трябва да се откажете от водещата си роля, от отговорностите си към него. И дори да бъдете перфектният приятел, ще опразните мястото на родителя. А тази празнина няма как да бъде преодоляна или запълнена.
Защо е все по-модерно родителят да се превръща в приятел?
Противопоставяне на авторитарното родителство
В този случай приятелството се разбира като противопоставяне на авторитарното родителство и изграждане на по-добра емоционална връзка и близост с децата. Но обратното на авторитарното родителство не е приятелството, пълната равнопоставеност, а авторитетното родителство. Ще рече – да се държите така, че хлапето
- да ви има доверие;
- да е убедено в любовта ви и в загрижеността ви;
- да се чувства обичано, ценено и приемано;
- да приема изискванията ви и границите които поставяте, дори когато демонстрира съпротива;
- да е убедено в авторитета ви и да се опира на него.
Желанието на родителите да са харесвани и одобрявани
При това не само от собствените им деца, но и от приятелчетата им. Така се стига до прекален либерализъм, до криворазбрана свобода, която не познава граници и ограничения. За жалост – това може да е много „готино“ до един момент, но поставени в равнопоставеността на приятелството децата губят респект и ориентация, демонстрират пренебрежение и неуважение, обиждат, удрят и нараняват мама и тате.
Да не говорим, че рано или късно хлапетата се изправят пред ограниченията и границите, поставяни от действителността. Неподготвени за тях, те ги преживяват трудно и последиците са от невротичност, неудовлетвореност и смачкано самочувствие до озлобление, асоциалност и агресивност.
Да си приятел е по-лесно, отколкото да си родител
Авторитетното родителство изисква постоянни усилия, последователност и отговорност, самоконтрол, умения да променяте собственото си поведение и отношение спрямо нуждите на детето.
Изисква самите вие да сте пораснали и да сте приели отговорностите и задълженията на възрастния. Да имате смелостта да вземате решения и да ги отстоявате, когато разяреното тригодишно дяволче се въргаля по земята и пищи с часове.
Под благовидната маска на приятелството родителят абдикира от отговорностите си. Споделяйки си приятелски „всичко“ с хлапето, го натоварва с проблеми, за които то не е дозряло и не може да реши, но пък започва да се чувства уплашено, отговорно, виновно за терзанията на „приятеля“ си. Принудено е да порасне по-бързо. Случаите, в които виждаме деца да се грижат за майките и бащите си, стават все по-чести.
Чести са и престорените приятелства, когато мама или тате, преструвайки се на приятел, се опитва да контролира и манипулира тийнейджъра си.
Приятели детето ви ще има много. Но майката и бащата – авторитетни, уверени, разбиращи, приемащи и насърчаващи, обичащи – са единствени. И то има неотменима нужда от тях. Не му ги отнемайте!
Прочетете още:
„Детето е цар“ – чували ли сте тази максима
„Говорим ли на един език с децата си“
„Когато бебето се научи да казва „Не“