От една страна едва ли има родител, който да отрича нуждата от контрол върху използването на интернет от децата му. От друга – въпросът за границите на този контрол повдига сериозни размисли, а от трета – в повечето български семейства децата са по-добри с компютрите от родителите си и борбата за контрола върху използването на цифровите устройства твърде често е предварително загубена.
Защо е нужен родителски контрол върху използването на цифровите устройства?
Смята се, че най-вече причината за тази необходимост е интернет и възможните неприятности, свързани с него, но не по-малко важно е да се ограничи времето, което хлапетата прекарват пред устройствата. Продължителният престой е свързан със здравословни проблеми като обездвижване и преумора. Застояването пред екрана лишава децата от възможността за натрупване на реален социален опит и забавя развитието на умения за реално общуване очи в очи.
Неконтролираното и неограничено сърфиране в интернет ги сблъсква със съдържание, което, поради спецификите на възрастта, им е трудно да осмислят и разберат правилно и което може да повлияе негативно върху психическото им развитие – насилие във всичките му форми, наркотици, порнография.
Интернет и социалните мрежи се оказват мястото, където подрастващите се сблъскват с тормоз и където са изложени на риска от посегателства на сексуални хищници.
Затова безспорно ограниченията и родителският контрол са необходими.
Как да установите родителски контрол върху използването на интернет?
Като използвате софтуерни и хардуерни средства вие можете да ограничавате, наблюдавате и контролирате децата си при използване на мрежата. Вариантите за това са много – от залагането на ограничения във вашата домашна мрежа, през ограниченията в телефона или таблета на наследника ви, до филтриране на отделни платформи, които той използва – Google, TikTok, Snapchat, YouTube и др.
Възможностите за родителски контрол са вградени в самите устройства, които купувате, както и в най-големите и популярни платформи и сайтове за забавления. Предлагат ги операционните системи като Windows и Android.
Можете да свалите и използвате също множество безплатни и платени приложения. Ако сами не можете да се справите с тях, обърнете се към специалист.
Единственото решение ли е тоталният родителски контрол?
Някои от споменатите приложения ще ви дадат възможност да следите всяка стъпка на детето – колко време прекарва в мрежата, с кого си пише, кои сайтове посещава, какво качва и сваля от интернет – всичко. Тоталното шпиониране вероятно ще ви осигури някакво измамно спокойствие или ще ви сигнализира, че са необходими мерки.
Но мислите ли, че това е отношението, което заслужава детето ви? И представяте ли си мига на истината, в който то разбере за следенето? А рано или късно ще разбере – дали защото ще се издадете, или защото, понатрупало знания и умения, то ще ви хване, или пък – защото ще решите, че е в риск и трябва да се намесите!
По-добре отрано заложете на доверието! Сърфирайте заедно, обяснявайте, че анонимността в интернет е мнима, че правилото „не говори и не тръгвай с непознати“ важи и за мрежата. Изяснете какво е това „лична информация“ и защо не бива да я споделят, както и да разказват за семейството си. Обяснете какво означават „шантаж“ и „изнудване“ и как могат да компрометират и буквално да съсипят живота им. Постарайте се да сте убедителни, когато стане дума, че веднъж качили информацията в мрежата – било снимка или лични данни – губят всякаква власт върху нея, дори и да се опитат да я изтрият.
Родителският контрол в използването на интернет от децата е безспорно необходим. Но вместо да прекалявате и да се вманиачавате, опитайте се да ги научите да са внимателни, предпазливи и да споделят с вас. Това ще е много по-полезно – не само в интернет.
Прочетете още:
„Родител или приятел – от кого се нуждае детето ви“
„Послушното дете – наистина ли го искате“
„Първите седем – защо са важни“