Дългите пости, свързани с големите християнски празници, винаги са предизвиквали оживени коментари. От гледна точка на църквата те са натоварени със сериозни морално-етични очаквания и съвсем не се свеждат до проста рестриктивна диета. Морално-етичните и религиозни схващания и практики са с дълбоко интимен характер и мотивация. Публичните обсъждания и предписания не са особено удачни за тях.
Но постите имат и здравен аспект и той задължително трябва да бъде обсъждан. Продължителното лишаване от храна с животински произход за доста хора може да се окаже по-скоро вредоносно. Затова преди постите, дори да сте изпълнени със страстна религиозна вяра и убеденост, е добре да си отговорите на няколко въпроса:
- В състояние ли сте да понесете 40 дневен пост?
- Имате ли хронични заболявания и как ще им се отрази продължителният отказ от месо, млечни продукти и яйца?
- Знаете ли как оптимално да съчетавате растителната храна, така че максимално да компенсира липсата на животински белтъчини?
Разумно е тези въпроси да обсъдите предварително с лекаря си.
Ползите и рисковете от постенето
Продължителната консумация само на растителна храна облекчава храносмилането и обмяната. Стимулира очистването на организма от токсичните отпадни продукти, получавани при метаболизма на месото, млечните и яйцата. Осигурява изобилие от важни биоактивни вещества и нормализира работата на сърдечно-съдовата, имунната и ендокринната система. Отразява се добре при висок холестерол и високо кръвно налягане, облекчава работата на черния дроб, бъбреците, жлъчката и т. н.
Проблемът е, че растителната храна не осигурява пълноценни белтъчини. Като правило минералите и микроелементите в нея са по-трудно усвоими, някои нутриенти – като витамин В12 (кобаламин) – липсват. От един момент нататък (около 20-тия ден) повечето запаси на тялото се изчерпват и при отслабнал (или недостатъчно укрепнал) организъм недоимъчните състояния могат да се отразят зле на здравето.
Дори църквата прави уговорката, че децата, болните, немощните и по-възрастните могат да консумират млечни продукти и яйца и по време на поста. Към тях се добавят бременните и кърмачките.
Важна е предварителната подготовка за постите
Отново не коментираме духовната подготовка на вярващия за дългите пости. Говорим за това, че да изкарате почти месец и половина на хляб и маслини не е нито нужно, нито полезно. Накрая можете да се окажете и с увеличено тегло. От една страна – въглехидратната храна е високо калорична, но се усвоява бързо и по-често се чувствате гладни. От друга – като не разгражда животински продукти, организмът хаби по-малко калории.
Постът може да е време на леко, разнообразно и полезно хранене. Не е грешно, ако е вкусно. Соевите продукти, комбинацията от варива (бобови) и зърнени храни осигуряват белтъчини, приближаващи се до пълноценните животински. Плодовете и зеленчуците в различни съчетания набавят почти всички необходими хранителни съставки на тялото. Има безброй рецепти за приготвянето им – както на вкусни гозби, така и на салати – дори без мазнина. Ядките – сурови – доставят белтъчини, есенциални мастни киселини, витамини и минерали. Не пропускайте в менюто си сушените плодове и гъбите, кълновете.
При това строгостта на поста е различна. Има моменти в които се позволява дори риба, а морските дарове и охлювите не се смятат за животински продукти. Така можете да приключите дългия пост не само духовно просветлени, но и с укрепено здраве.