Послушното дете

– наистина ли го искате?

Всички искаме децата ни да станат добри хора – по принцип. Но още повече искаме да са послушни, да ни е лесно с тях, да не ни опонират, да не ни ядосват, да не ни излагат пред другите. Това е един от случаите, в които наистина трябва да внимаваме какво си пожелаваме.

Послушното дете

Послушното дете седи кротко, където сте го оставили. Не противоречи. Не драска по стените. Не разхвърля. Не прави нищо, което не би ви харесало. Не къса очи от лицето ви, за да разбере доволни ли сте или сте разочаровани. Опитва се да предугади желанията ви.

Защото не иска да сте разочаровани. Защото вашето одобрение и вашата любов са му важни, а не е сигурно в тях, нито в това, че e достатъчно добро, за да ги заслужава. И се опитва да ги спечели отново и отново.

Може би не е точно така. Може би не сте властни и авторитарни. Но пък сте прекалено грижовни и покровителстващи. Може би треперите над послушното си хлапе и то не смее да направи без ваша подкрепа нито крачка. Качва се на пързалката, само ако го държите за ръка. Не умее да взема решения и да поема отговорност за тях, защото винаги го правите вместо него. От любов не му оставяте въздух и му подрязвате крилата редовно, за да не би да да литне и да падне лошо.

Какво се случва зад образа на послушното дете?

Расте пречупен човек

  • с ниска самооценка;
  • неуверен и несигурен в любовта на близките си;
  • неумеещ да заявява и отстоява личното си пространство и изборите си;
  • безпомощен срещу изкушения, натиск и тормоз.

Твърде вероятно е през пубертета трупаните негативни емоции, несигурността и недоверието към вас да изригнат и да превърнат послушното дете в неуправляем тийнейджър.

Друга вероятност е да отглеждате лицемер – ангелче у дома и нахален, агресивен младеж, който става опасен за околните с порастването си.

Това ли искате, когато се стремите да направите детето си послушно?

Неподчинението е по-нормално и по-здравословно от послушанието

Неподчинението при децата – особено при по-малките, не е бунтарство. То произтича от естествения стремеж на хлапето да изследва света, да експериментира, да установява граници, да очертава собственото си пространство.

При по-големите естествено преминава към отстояване на собственото мнение и собствения избор. И – разбира се – всичко това се случва, като наследниците ни ни копират, като ни повтарят, независимо дали ни харесва, или не.  Ако ние се налагаме с манипулации, изнудване и крясъци – така ще го прави и то. Ако отстояваме мнението си спокойно и аргументирано, един ден изненадано ще слушаме, как съкровището ни ни убеждава спокойно и разсъдливо в правотата си.

Детето, с което ще се гордеете

То е непослушно и палаво. Но с времето се научава да взима собствени решения. Има собствени интереси и собствено мнение. Не се притеснява да ги отстоява, не се страхува да се опълчи и на по-силни от себе си. Върви по свои пътища и постига успехи.

Прави го, защото зад него стоят родители, които безусловно го обичат, дават му самоувереност и самочувствие. Подкрепят го, дори когато го критикуват. Така е било от най-ранните му дни.

Познавате ли себе си в тези родители?

Намирате ли сили да отстъпите, да осигурите избор на малкото човече?

То има право на проби и грешки (в определени граници, които осигуряват безопасността му). А дали ще се научи да уважава околните и да се съобразява с тях? Безусловно – ако вие го уважавате и се съобразявате с него, ако се уважавате един друг, ако уважавате и се съобразявате с другите.

Помислете пак! Наистина ли искате послушно дете?

Прочетете още:
„Когато бебето се научи да казва „Не“

„Говорим ли на един език с децата си“
„Децата и лъжата – защо децата лъжат“

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top