Свикнали сме да мислим, че за всяка болест си има и лек. Но често се случва болестта и лекът да са еднакви, а болните да реагират различно – едни оздравяват, други се чувстват малко по-добре, а трети сякаш не са лекувани. Разликите се обясняват с особеностите на метаболизма, с различния геном, с различната възраст, общо състояние, условия и начин на живот на пациентите. Те малко или много променят развитието на заболяването и последиците му за различните индивиди.
Затова съвременната медицина все по-често взема под внимание точно специфичните и индивидуални характеристики и се опитва да лекува болния, а не болестта.
Така възникват таргетните (прицелните) терапии и персонализираната медицина.
Какво представлява персонализираната медицина?
Нейната същност най-пълно се отразява в мотото „точното лекарство в точната доза по точното време за точния пациент“. Появата и развитието ѝ започват след натрупването на достатъчно познания върху човешкия геном и разработване на достъпни технологии за генетични изследвания. Чрез тях се установяват предразположеностите на организма към различни заболявания и/или точния етап на развитието им, а постиженията на молекулярната биохимия правят реално повлияването на съответните гени в желаната посока. Така болестите могат да бъдат не само предвидени, но и избегнати или ефективно контролирани, когато вече са настъпили.
Какво представляват таргетните терапии?
Това е лечение с молекули, предназначени за точно определен набор биомаркери, които подсказват определен дефект на конкретен ген или група от гени. Към момента в най-голяма степен се прилагат в онкологията, психиатрията, инфекциозните заболявания, сърдечните заболявания, пренаталните изследвания, редките болести и т. н.
Таргетните терапии са много скъпи. Съществуват мнения, че до тях трябва да се прибягва, ако всички други терапии не са дали резултат, но това е безсмислено пилеене на ресурс и живот. Когато след генетични изследвания се назначи най-подходящата прицелна терапия, резултатността на лечението нараства значително, подобрява се качеството на живот на пациентите и се увеличава продължителността му. Страничните ефекти се свеждат до минимум. Така във Великобритания благодарение на прицелните терапии ракът на белия дроб убива средно с 35% по-малко хора спрямо 1980 г.
Практиката показва, че персонализираната медицина пести средства на здравната система. Според EAPM (Европейски алианс за персонализирана медицина) само при онкологичните заболявания разходите се свиват с около 37%.
Таргетните терапии са вероятно най-важната част на персонализираната медицина, но не я изчерпват. В основата ѝ е модерната диагностика, която прави възможно прицелното лечение. Създават се също ефективни съпровождащи терапии, медицински средства и т. н.
Значителна част от таргетните терапии се прилагат и у нас. Някои от тях – най-вече за онкологично болни – се поемат от здравната каса.
Прочетете още:
„Нутригеномика – как може да ни бъде полезна?“