Хомеопатия идва от гръцките думи „хомиос” – „подобен”, и „патос” – „болест”. В основата на този метод от алтернативната медицина е използването като лекарство на силно разредена форма на веществото, което причинява симптомите на дадената болест. Това вещество се разрежда във вода, докато в него остане… една единствена молекула.
Звучи ви несериозно? Обяснението:
Химичните свойства на водата, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват от някои учени на т. нар. „памет на водата”.
Основните вещества, от които се приготвят хомеопатичните разтвори, са около 200 на брой.
Хомеопатията е известна от края на 18 век. Основателят й, Самуел Ханеман, твърдял, че цели да замести бруталните методи на тогавашната медицина (кръвопускане, разхлабителни, клизми, опиум и др.) с по-хуманни и щадящи пациента практики.
Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:
Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) – заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми
Ниски дозировки на лекарствата – колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да е то. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество, благодарение на процеса на динамизация.
След като се приготви изходната субстанция за хомеопатичното лекарство – извлек от съответната билка, химическа сол, лекарство, биологична субстанция – тя се разрежда серийно в дестилирана вода или в етилов спирт.
Обикновено се разрежда няколко пъти – в съотношение 1:100. Това се означава на флакона с буквите „СН“. Ако сте виждали хомеопатично лекарство с такова означение, сега му е времето да научите – то означава „центезимал по Ханеман“. Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. Ако от 1CH се вземе малко разтвор (обикновено една капка) и се разреди още веднъж с 99 части разтворител, се стига до разреждането 2CH. Тези серийни разреждания, наричани „титриране“, обикновено продължават до 30СН.
Хомеопатичните лекарства предизвикват имунна реакция на организма. Чисто и просто, имунната система разпознава в лекарството патогена, причинил болестта, и произвежда антитела срещу него.
Същевременно съвременната хомеопатия счита, че голям брой хронични заболявания са с психологически произход – прихотравми. Те се дължат и на нерационалния начин на живот.
Хомеопатите често предписват едно лекарство за няколко заболявания. Така например мигрена, дерматит и раздразнено дебело черво могат да бъдат лекувани с едно лекарство – разтвор на Lycopodium clavatum.
Хомеопатията има още едно предимство – тя може да се препоръчва по време на бременност, когато нерядко традиционните лекарства са противопоказни.
В някои европейски страни, включително и у нас, има нормативно изискване хомеопатията да се практикува само от дипломирани лекари. Към хомеопатичните препарати има същите тестове и правила, както медикаментите на конвенционалната медицина.
Лекарствата се предписват на базата на хомеопатични интервюта. Хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми.
Хомеопатичните лекарства са под формата на гранули или течност. 20 минути преди приема на лекарството не се яде и пие нищо (вода, цигари, дъвки са забранени около приема на хомеопатичното лекарство). Това се спазва и 20 минути след вземането на лекарството. Употребата на кафе, мента и продукти, съдържащи ментол, могат да попречат на действието на лекарството.