Бебчо расте. Вече е на обща храна. Правите му пюрета и кашички вкъщи или разчитате на готова храна от бурканче и от детска кухня. Всичко е добре пасирано и надребнено и той преглъща без проблем. После започвате да му подавате от вашата чиния. Забелязвате, че осмуква залъка, размеква го и го преглъща, но не дъвче. Успокоявате се, че е още малък и че няма човек, дето да не се е научил да дъвче.
Защо е по-добре детето да започне да дъвче по-рано?
Дъвченето може да ви изглежда доста по-маловажно от пълзенето, ходенето и говоренето, но съвсем не е така. От една страна то е в началото на храносмилането и усвояването на хранителните вещества, свързано е със здравето на стомашно-чревния тракт и правилното развитие на детски организъм. От друга – дъвченето, преглъщането и говорът споделят някои общи физиологични механизми, мускули и структури – гърло, устни, език, бузи, челюсти.
Постепенното преминаване от пюрета и пасирана храна към нехомогенна, с по-едри, твърди парченца развива и усложнява движенията на челюстите и езика, на мускулите. Стимулира ги и им осигурява добър тонус. Прекалено дългото (след 24ти месец) използване на биберон-залъгалка и на шише, „улесняването“ на бебчо с храна, спестяваща дъвкането, стимулира сукателните рефлекси и забавя общото развитие на дъвкателния апарат. Това често води до ортодонтски и стоматологични проблеми, забавя развитието на уменията за артикулиране и съответно – способността за произнасяне на редица звуци. Забавя се говорното развитие и дори детето да използва много думи, те са трудноразбираеми или неразбираеми. В такива случаи често се налага намесата на логопед.
Храносмилане и дъвчене
При дъвченето храната се раздробява и стрива механично. Слюнката я овлажнява, получената каша е лесна за преглъщане. Самата слюнка съдържа различни ферменти – амилаза, липаза, малтаза и др. Разграждането на хранителни вещества като скорбялата и мазнините започва още в устната кухина.
Освен това дъвкането активира отделянето на стомашни сокове, което пък е условие за доброто храносмилане и извличането на максимум хранителни вещества. Когато вашето бебе поглъща лесно и бързо пасираната храна, естественият процес на храносмилане е затруднен. Гълтането на цели, несдъвкани и/или лошо сдъвкани парчета пречи на добрата работа на стомаха и червата и на усвояването на хранителните вещества. А точно в този период те са изключително необходими за израстването му.
Научете бебчето да дъвче
Обикновено няма нужда да правите кой знае какво, за да научите бебето да дъвче. Нито пък е необходимо да изчаквате да се подредят дъвкателните зъби. Достатъчно е да му давате храни, които изискват от него да ги раздробява в устата си. Още след 6ти месец се появяват първите дъвкателни движения. Около 8-9ти месец то ще се справи със сварен картоф или морков, с малко парченце ябълка. Около първата година вече може да приема храни с различна консистенция и едрина, успява да отхапва само. Успоредно с навиците за дъвчене се развиват и навиците за преглъщане на твърдата храна.
Между първата и втората година моментът е подходящ шишето за вода да бъде окончателно заменено от чаша с накрайник, а малко след това – и от нормална чаша. Отхапването се усъвършенства. След втората година храненето с каши и пюрета е допустимо само при специфични поводи.
Колкото по-късно започнете с целенасоченото обучение, толкова по-трудно ще напредвате. И не забравяйте – процесът на научаване трябва да е бавен и постъпателен. Ако рязко смените консистенцията и едрината на парченцата в купичката на детето си, рискувате то да се задави, да се уплаши и упорито да отказва да дъвче и гълта.
Когато – въпреки всичките ви усилия – порасналото вече бебе не успява да се справи, консултирайте се с вашия педиатър.
Прочетете още:
„Готовите бебешки храни“
„Захранване на бебето“
„Бебето преминава към обща храна“