Може би сте чули – ноември се нарича Movember и е посветен на мъжкото здраве – по-специално на едни от най-големите здравни проблеми пред мъжете в световен мащаб – рак на простата, рак на тестисите, психично здраве и предотвратяване на самоубийства. Негово лого са мъжките мустаци. Амбицията на благотворителната организация с името Movember (създадена през 2003 г. от неколцина приятели в Австралия) е да намали броя на мъжете, които умират преждевременно, с 25% до 2030 година. Идеите ѝ бързо намират световна подкрепа и днес Movember е световно движение с милиони съмишленици.
Мъжете, които обичаме
Това са нашите любими, нашите бащи и синове. Очакваме от тях да са силни и да са твърди. Да не се оплакват и да понасят мълчаливо всичко. Да носят света на раменете си и да са нежни, грижовни и отговорни. Да помнят датата на сватбата ни, рождените ни дни, всичко, което смятаме за важно. Да поставят нас и близките ни винаги на първо място.
Ние ги обичаме и ни е грижа за тях. Докъде стига грижата ни? Успяваме ли винаги да се преборим и да преодолеем нежеланието им да споделят проблемите си, да ги накараме да отидат на профилактичен преглед или на лекар заради онова неразположение, за което не говорят, но което ги държи будни нощем?
Мъжете живеят 5 години по-кратко от жените
И то по причини, които в много голяма степен могат да бъдат предотвратени. Сриват се психически по-често. И почти не споделят, което повишава уязвимостта им. Това са факти, валидни за силния пол в световен мащаб. Ако вашите любими, бащи и синове са изключение, вие сте щастливи. Ако не сте, съберете сили, стиснете зъби и се преборете с тях поне в месец Movember – заведете ги на лекар!
Прогнозата за рака на простата и рака на тестисите е добра, особено ако се диагностицират и лекуват навреме. Психическите заболявания са присъщи на хората. Те не са нещо, с което човек може да се справи сам – да се издърпа за косата, колкото и да е силен. Част от лечението им е съпричастността, разбирането и приемането от близките, усещането за принадлежност и подкрепа от общността. Мъжете, които живеят с усещане за неразбиране, изолираност, самота и изолация, боледуват по-често и умират по-млади.
Можем ли да променим нещо?
Налага се да променим всичко:
- представата за мъжествеността като за ограничаващ железен обръч, в който мъжете са принудени да живеят, смятайки този начин на живот за свой дълг и същност;
- отношението към споделянето като към оплакване и хленчене, типично за „слабия“ пол, който на практика е доста по-силен в посрещането на несгодите и преживяването им;
- стигмата, с която белязваме всеки с психични проблеми, особено – ако не дай боже – се опита да говори за тях и да потърси помощ;
- ехидното подсмиване и лековатото осъждане на човека с проблемно „можене“ и т. н.
Дали това е възможно? О, да! Доказателството е как отношението ни се променя светкавично, когато човекът с проблемното здраве ни е близък. Остава да се промени това отношение към всички знайни и незнайни страдащи мъже.
Остава да научим момчетата, които утре ще станат мъже, че мъжът е човек – и силен, и слаб, твърд, но крехък, даващ подкрепа, но и нуждаещ се от подкрепа.
Задачата е за всички ни – за майките и бащите, за дъщерите и синовете, за съпругите и съпрузите, приятелите и приятелките. Но и за държавата и здравните институции. Защото сред милионите мъже в света, умиращи твърде млади, са и нашите – тези които обичаме.
И можем да подкрепим движението Movember в амбицията му да намали броя на мъжете, които умират преждевременно, с 25% до 2030 година.
Прочетете още:
„Мъжествеността и истинският мъж”
„Мъжете – колко е силен силният пол?”
„Доброкачествена хиперплазия на простатата – какво знаете за нея?”