Млечните продукти

- могат ли да са вредни?

Свикнали сме да мислим, че млякото и млечните продукти са едни от най-полезните храни във всяко отношение. През последните години все повече се говори, че те са вредни – едва ли не като отрова – за човешкия организъм. Цитират се изследвания, звани и незвани диетолози съветват да се откажете от тях, ако искате да отслабнете, ако искате да сте здрави, ако искате да живеете.

Може ли да се каже еднозначно каква е истината?

В такива случаи човек обикновено се обръща към научните изследвания. Проблемът е, че най-често се цитират коренно противоречащи си резултати. Ако изследователите стигат до извода, че млякото и млечните, консумирани с мярка, не вредят, не стимулират затлъстяването, нито развитието на сърдечно-съдовите заболявания, на диабет тип 2, на остеопорозата и рака (1, 2), веднага се намира кой да ги обвини в конфликт на интереси и свързаност с млекодобивната и млекопреработвателна индустрия.

Коментарите, резюметата и публикациите за изследвания, чийто резултати сочат вероятността млечните да насърчават рака, са доста обрани и предпазливи (3, 4, 5).

Но съществуват множество сайтове и блогове, които директно заявяват, че трябва да изхвърлите млякото и млечните, че това ще ви направи красиви, слаби, здрави и млади и вероятно сте се зачитали в поне един от тях.

Ролята на млечните в човешката диета

Млякото и млечните продукти са влезли в менюто на хората след одомашаване на говедата, овцете, козите. За регионите, в които животновъдството получило силно развитие, те станали основна храна. С хилядолетията целият метаболитен апарат се променил така, че да е възможно млечните да бъдат усвоявани пълноценно. А те наистина доставят не само калций, но и доста други хранителни вещества (6). В една чаша мляко от 237 ml се съдържат 146 калории и още:

  • 28% от препоръчителната дневна доза калций;
  • 26% от препоръчителната дневна доза рибофлавин – витамин В2;
  • 24% от препоръчителната дневна доза витамин D;
  • 22% от тази за фосфора;
  • 18% от витамин В12;
  • 10% от калий;
  • добри количества витамини А, В1, В6, селен, цинк, магнезий;
  • 8 г протеини;
  • 8 г мазнини;
  • 13 г въглехидрати и др.

Популациите от тези региони като цяло се отличават с добра поносимост към млечните продукти и умереното им, контролирано присъствие в диетата не причинява проблеми. Най-общо – това е населението на Европа и Северна Америка.

Популациите, за които млечните не се наложили като обичайна храна, и днес проявяват висок процент непоносимост към тях – между 75 и 95% – става дума за африканци, източноазиатци и др.

Заплахата от алергии към млечния белтък е най-сериозна в бебешка възраст. Среща се при до два процента от бебетата. Но хранителните алергии се израстват до около училищна възраст и да се използват за плашило е неетично.

Може ли днешното мляко да е по-лошо от това преди десетилетия?

Със сигурност днес животните се отглеждат с повече антибиотици и лекарства. На кравите за мляко се дават хормони, а и те са почти непрекъснато бременни – мляко дават само наскоро родилите. Някаква част от всички тези химикали няма как да не преминат в него, а от там – и във всички останали млечни продукти. И това е един от най-големите им минуси.

Големите кравеферми отглеждат животните на промишлени начала и те почти не излизат навън. Тяхното мляко, сравнено с това от животни, отглеждани пасищно, почти не съдържа витамин К2. Такова е положението не само с този витамин.

Така че – да, млякото днес не е като млякото преди 4-5 десетилетия дори. И въпреки това при умерена консумация от здрави хора с добра поносимост към него предполагаемата вреда в никакъв случай не е по-голяма от ползата, която носи.

Растителните млека

Твърдението, че млечните могат спокойно да бъдат заместени от продукти на растителна основа – соево, ядково, оризово и други млека, е най-малкото некоректно. Те са несравними като хранително съдържание – пълноценни протеини (с всички необходими аминокиселини), калций, витамини и т. н. Млеката на растителна основа в повечето случаи не могат да бъдат приравнявани като състав и със суровината, от която са направени. За да им се осигури желаната консистенция, вкус, вид, трайност, в тях има различни добавки.

В края на краищата, както заявява една публикация в здравния блог на Харвардското медицинско училище (7), „млечните продукти не са нито герой, нито злодей“. Те са просто храна. И ако тя ви харесва и ви понася, не се отказвайте от нея. Само я консумирайте с мярка.

  1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5122229/
  2. https://www.medicalnewstoday.com/articles/326269#diabetes
  3. https://academic.oup.com/jnci/article/105/9/616/986948
  4. https://www.breastcancer.org/research-news/20130327
  5. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15213021/
  6. https://www.healthline.com/nutrition/is-dairy-bad-or-good#nutrition
  7. https://www.health.harvard.edu/blog/dairy-health-food-or-health-risk-201901251584

Прочетете още:
Лактозна непоносимост

Домашното кисело мляко
Превенция на остеопороза

 

 

Оставете коментар

Абонирай се за нашия бюлетин:

Scroll to Top