Свикнали сме да мислим за себе си като за индивиди. Но по-подробното вглеждане на микро ниво ни определя като екосистеми – в телата ни живеят трилиони микроорганизми от различни видове – бактерии, гъбички, паразити, вируси и т. н. Те са много пъти повече от собствените ни клетки.
Какво представлява микробиомът?
Съвкупността от микроорганизмите, живеещи в тялото ни се нарича микробиота. Макар че „микробиота“ и „микробиом“ се използват взаимозаменяемо, микробиотата се отнася до съвкупността от микроорганизми, а микробиомът включва общия им геном. Той има повече от 3 милиона уникални гени, кодиращи протеини, в сравнение с целия човешки геном, който има около 23 000 гени. Учените го разглеждат като самостоятелен орган, без който организмът ни не би работил правилно.
От къде идва микробиомът и какво го определя?
Заселването на микроорганизмите в/върху тялото ни започва от раждането. Какви и колко са зависи от начина на раждане (естествено или секцио), от храненето – кърмене или формула.
Микробиомите в една общност и в едно семейство са доста сходни, но в същото време те се различават при всеки човек. Зависят от излагането ни на околната среда, но и от специфичната ни диета, от приема на лекарства, от болестите, от които сме боледували. В този смисъл разнообразието и отделните видове могат да варират буквално от ден на ден.
Къде е разположен микробиомът?
Микробите са по цялото ни тяло и вътре в него. Големи съобщества има върху кожата, в устната кухина, вагината, стомаха, тънките и дебелите черва и т. н. Те се различават едни от други и имат своите функции. Най-голяма е концентрацията им в дебелото черво. В здравите човешки черва живеят минимум 1 000 вида бактерии. Най-познати сред тях са лактобацилите и бифидобактериите.
Какви групи бактерии включва микробиотата?
Симбиотични
Това са микробите, с които съжителстваме в симбиоза – взаимно сме си полезни. Ние им осигуряваме оптимални условия на живот и храна, те ни осигуряват вещества, безценни за метаболизма ни. Тези бактерии се смятат за добри или пробиотични.
Коменсални
Само те имат полза от съжителството ни, но не ни вредят.
Патогенни
Вредни бактерии, обикновено контролирани от полезните бактерии, но способни да причинят сериозни заболявания при нарушаване на баланса в микробиотата.
С какво ни помагат пробиотичните бактерии?
През последните години изследванията върху микробиома са много интензивни. Макар че има още много за изследване, наученото е удивително. Здравият микробиом може да намали риска от затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет, рак. Пробиотиците:
- синтезират аминокиселини;
- произвеждат ензимите, необходими за синтезиране на витамини от група В – включително В1, В9, В12 и витамин К;
- разграждат потенциално опасни хранителни вещества;
- помагат за разграждането на сложни въглехидрати – нишестета и фибри;
- произвеждат късоверижни мастни киселини, важни за работата на мускулите. Досегашните изследвания дават надежда, че късоверижните мастни киселини могат да са полезни още за предпазване от хронични болести и рак, за поддържане на нормални нива на глюкозата и холестерола, за чревни разстройства като болестта на Крон, улцзерозен колит, диария, свързана с антибиотици.
Много важна функция на пробиотичните бактерии е, че подтискат патогенните, конкурирайки се за храна и прикрепване към лигавицата на червата и произвеждат антимикробни протеини.
Чревният микробиом определя здравето на организма
Най-голямото микробно съобщество – чревният микробиом – има и най-голямо влияние върху организма ни. Той:
- подкрепя имунната система, която от своя страна участва в регулирането му;
- има своето влияние върху функциите на мозъка чрез така наречената ос „черва – мозък“, благоприятства психическото здраве и повлиява поведението ни – включително социалните ни взаимодействия;
- проучват се връзките на здравата микробиота със здравето на сърцето и превантивното ѝ действие спрямо диабета и др.
Дали и кога да приемате пробиотични добавки?
Микробиомите в ранна детска и в напреднала възраст са нестабилни и при тях приемът на пробиотични добавки дава много добри резултати.
Пробиотиците носят ползи на хората, които приемат антибиотици – заедно с лошите, те унищожават и добрите бактерии. Полезни са за тези, които страдат от диария, свързана с антибиотичната терапия или причинена от патогени. Ефективни са и при дисбиоза.
При здрави деца и възрастни ефектът на добавките върху здравето не е толкова ясно изразен.
На befit.bg ви предлагаме подборка от пробиотични продукти, както и фибри за здравето на добрите бактерии в червата.
Обадете ни се и ще ви помогнем да изберете най-доброто за себе си.
Прочетете още:
Мозък – черва – каква е връзката?
Ползите от пробиотиците – кога и защо да ги взимате?
Бебето и пробиотиците – какво трябва да знаете?