Когато хората пътуват за по-дълго или се установяват трайно някъде в чужда страна, едно от първите неща, които започват да им липсват, е храната, с която са израснали и с която са свикнали. Започва се с „Пратете ми лютеница и сирене“, минава се през готвене вкъщи на български гозби с подръчни продукти и партита с българска кухня и завършва с отварянето на български хранителни магазини и ресторанти. И това съвсем не е характерно само за българите – свидетелства са непрекъснато никнещите по света магазини и ресторанти за етническа храна – китайска, италианска, японска, мексиканска – всякаква.
Защо хората копнеят по храната от родината?
Когато сме си у дома, не обръщаме особено внимание на храната си. Тя е даденост – постоянно ни е на разположение. По-скоро ни блазни да опитваме чужди ястия и да експериментираме. Но когато сме далече и сами, започваме да осъзнаваме колко ни е важна тя и защо копнеем по нея:
Осигурява душевен комфорт
Гозбите на мама и баба са дълбоко свързани с най-скъпите ни спомени от детството и младостта ни. Те са неделими от усещането ни за идентичност, от простичките мигове на щастие със семейството. Формирали са хранителните ни предпочитания, представите ни за вкусно и здравословно.
Оказва подкрепа в периода на адаптирането към чуждата среда
В първите дни, месеци, години натискът на чуждия начин на живот, порядки, манталитет, диета, е много силен. Родната храна, като осигурява душевен комфорт и усещане за принадлежност към определена общност, макар и далечна, помага натискът да се преживее по-лесно.
Значението на местната храна за здравето
Местната храна, с която израстваме, която са консумирали поколения преди нас и за която метаболизмът ни е най-добре приспособен, влияе пряко и непряко върху здравния ни статус.
Пряко – чрез самия метаболизъм – примерно – при народи, за които от хилядолетия млечните продукти са сред първите по важност в менюто, се проявява много нисък процент непоносимост към лактозата.
Непряко – чрез характерната микробиота (съвкупността от микроорганизми) в организма ни. За нея вече се знае, че определя не само здравето на червата ни, но и адекватното поведение на имунната система, здравето на нервната система и мозъка, превенцията на хроничните възпаления и здравето на сърдечно-съдовата система и т. н.
При рязка промяна в диетата микробиотата реагира буквално за 24 часа, но се възстановява доста по-бавно – и то във вариации – в зависимост от вида, формата и начина на приемане на хранителните вещества. Трайното установяване на хората в друга страна води до точно такава внезапна и трайна промяна на диетата. В САЩ и западноевропейските страни имигрантите заменят родната си кухня с много растителна храна, варива и подправки срещу високо преработени храни с много рафинирана захар и брашно, много мазнини – така наречената западна диета, сочена като една от най-нездравословните в света към момента. Това масово води до наднормено тегло и затлъстяване, до хронични заболявания, доста по-слабо разпространени в повечето региони, от които идват.
Психо-социални функции на етническата храна в глобалния свят
Оказва се, че в епохата на глобализацията храната на отделните народи и региони – така наречената етническа – има сериозни психо-социални функции:
- Улеснява адаптирането на имигрантите към местния начин на живот и порядки, помага им да преодолеят усещането за самота и изолация и запазва съзнанието за родните корени и традиции у децата им.
- Играе структурообразуваща роля във формирането на нови общности по национален и етнически признак в различните държави. Коментарите, размяната на рецепти, споделянето на храна и начини за набавяне на подходящи продукти за изпълнение на родните гозби, на семена за типични зеленчуци и подправки сближава имигрантите и ги обединява, превръща ги в общност.
- Улеснява вписването на новите заселници в новата им страна. Създава приятелски настроен кръг от местни около имигрантите – като начало това са съседи и приятели на приятели, с които се споделя етническата храна. Впоследствие се разширява от клиенти на ресторантите и магазините на отделните етнически кухни, на почитателите им и т. н.
Не смятате да емигрирате? Чудесно! Значи няма проблем да си приготвите сухи чушки пълнени с боб или пълнена кокошка върху кисело зеле! Да ви е сладко!
Прочетете още:
„Ползите от пробиотиците“
„Зелените храни – коприва, лапад, киселец и спанак“
„Връзката между хранене, здраве и дълголетие“