„Пеперудите в корема“ са знак за силни емоции, нетърпеливо желание да сте във всеки миг с обекта на любовта си, да говорите с него, да го гледате, да го прегръщате. Но днес няма да си говорим за емоции, нито дори за романтика. Няма начин да не сте чували и дори използвали фразата „има химия между нас (между тях)“. Има ли наистина реални промени на биохимично ниво в тялото на влюбения и какво представляват те?
Науката и любовта
За модерната наука любовта е сложен неврохимичен и физиологичен процес. В него са намесени различни хормони, невротрансмитери и невронни пътища. Това е еволюционен механизъм, с който природата гарантира възпроизводството и оцеляването на вида. В него ясно разграничими са отделни етапи, които съответстват от прилива на вълнение през първите дни на влюбването до превръщането му в трайна връзка, дългосрочна привързаност и ангажимент.
Според биолозите и невролозите тези етапи са:
- страст (мощно сексуално желание);
- привличане;
- привързаност.
Страст (влюбване)
Водещи са половите хормони – тестостеронът, който засилва либидото, повишава конкурентоспособността и рисковото поведение на господата при ухажване и естрогенът – подобрява физическата привлекателност на дамите, повишава склонността им към романтични преживявания. Специфичен за влюбването е приливът на неврохимикали, повишаващи фокуса, мотивацията и удоволствието. Натрапчивите мисли и усещането за еуфория се дължат на допамина, норепинефрина и серотонина – хормоните на щастието.
Увеличени са и нивата на кортизола – хормонът на стреса. Това е обяснението за нервната възбуда и безпокойството на влюбените в самото начало.
Привличане
Благодарение на допамина е задействана същата мозъчна верига, отговорна и за пристрастяването към наркотици, а любовта се изживява като опияняваща. Норепинефринът е обвързан с адреналина и е виновен за ускорения пулс, повишеното кръвно налягане и по-високата телесна температура, потните длани, зачервените страни и вълнението в присъствието на любимия, повишеното внимание и изобилната енергия.
Нивата на серотонина при наскоро влюбените са подобни на тези при хора с обсесивно-компулсивно разстройство, което обяснява всепоглъщащата природа на ранната любов и тоталната концентрация върху един човек.
Привързване
В процеса се намесват окситоцинът и вазопресинът, които насърчават интимността, доверието, дългосрочната привързаност. Окситоцинът е хормонът на любовта – същият, който се секретира обилно при раждане и кърмене и осигурява най-здравата връзка – между дете и майка. Освобождава се още при физическо докосване, гушкане, сексуална активност. При оргазъм се отделя и от двата пола, затова се смята, че колкото повече секс прави двойката, толкова по-дълбока става връзката. Засилва се усещането за удовлетворение, спокойствие и сигурност. На серотонина се дължи укрепването на емоционалната връзка и доверието, което води до трайно обвързване.
Вазопресинът е в основата на моногамното поведение и защитния инстинкт към партньора. Осигурява емоционална стабилност и усещане за сигурност. Нивата му определят възможността за създаване на връзки за цял живот.
Дългосрочна привързаност
Постепенно от привличането се преминава към по-стабилна и сигурна връзка. Точно колкото е вярно, че любовта е източник на емоционално удовлетворение, точно толкова е вярно, че тя дълбоко повлиява физическото и психическо здраве и благополучие. Особено на по-късен етап, когато надделява привързаността, чувствата силно намаляват отделянето на кортизол – хормона на стреса. Ниският кортизол улеснява управлението на стреса.
Любовните отношения в тази фаза определят по-ниско кръвно налягане и по-добро сърдечно-съдово здраве. Окситоцинът и допаминът подкрепят регулацията на имунната система и устойчивостта на инфекции. Активират се мозъчни вериги, които намаляват усещането за болка.
Интересното е, че мозъчни вериги се активират и при романтично отхвърляне, при разбито сърце, но вместо да успокояват физическата болка, в този случай те я засилват. Затова раздялата се усеща като физически болезнена. А намалелите нива на окситоцин и допамин засилват разочарованието и карат изоставеният да се чувства опустошен.
Защо има неспособни за продължителна връзка и привързаност?
Проучванията установяват, че някои от вариациите в гените на окситоциновия рецептор (OXTR) повлияват стиловете на привързаност и способността за формиране на силни романтични връзки. А пък хората с различни профили на допаминови рецептори, определени от вариациите в някои гени (ген DRD4) може да са по-склонни към търсене на нови преживявания, което ги прави по-малко готови към моногамия и вярност.
А защо най-много влюбени срещаме през пролетта? Защото с повечето слънчева светлина спадат нивата на мелатонина (хормонът на съня), а се повишават нивата на серотонина (хормонът на щастието) и ставаме по-активни – включително и в сърдечните дела. И въпреки че дори учените използват израза „разбито сърце“, любовта всъщност се случва в мозъка.
Когато се влюбваме и преживяваме романтична любов, мозъчният механизъм, отговорен за критичното оценяване на хората около нас, особено на тези, с които се чувстваме романтично обвързани, се изключва. Този факт обосновава напълно древната мъдрост, че любовта е сляпа.
Любовта е удивително взаимодействие на биология, психология и социална връзка. Науката едва в последните години разкрива нейната биохимия, но емоционалната ѝ дълбочина остава все същата от векове. От първичния стремеж на влюбването до еуфоричното привличане и постоянната топлина на привързаността, тя е сложно чувство, съществена част от човешкото преживяване.
Прочетете още:
Феромони и либидо
Масла афродизиаци – топ 10
Храни афродизиаци – да подсилим сексуалната функция