Бялото еньовче (Galii aparinis herba) вероятно познавате като широко разпространен досаден пълзящ плевел – лепка, който се среща навсякъде – понякога включително в любимата ви градина. Едногодишен е. Кухите му стъбла достигат до около 150 см. Те и листенцата се прикрепват здраво за козината на животните или за дрехите ви с фини кукички. Следите от издрасканата от тях кожа наподобяват обрив. Цветчетата са много дребни, белезникави, а плодовете са бодливи топчета.
Използват се надземните части на растението, събрани и изсушени непосредствено преди или по време на цъфтежа. Разпространено е в Европа и Азия, в Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и др.
Билката е богата на полезни химически вещества. Сред тях са:
- фенолни киселини (кафеена, галова)
- алкалоиди (кофеин)
- флавоноиди
- кумарини
- танини
- червено багрило (галиозин)
- сапонини
- етерични масла
- ензим, подобен на сирищния и т. н.
Употреба на бялото еньовче (лепката)
В народната медицина се прилага както външно, така и вътрешно – при кожни обриви и язви, инфектирани жлези, оплаквания в гърдите, като диуретик при камъни в бъбреците и болести на пикочния мехур. В хомеопатията също се препоръчва при камъни в бъбреците, язви и разранявания – особено на езика. Смята се, че помага при магарешка кашлица, възпаление на червата при деца, при стомашни болки и стомашно-чревни колики, при изгаряния, подагра, скорбут.
Плодовете му се използват като заместител на кафето, след като се изсушат и изпекат. На някои места, леко задушена, лепката е харесван зеленчук или пък от нея се приготвя сок. А способността на корените ѝ да багрят в червено е намирала приложение в бояджийството.
Обичана храна е за гъските и затова понякога наричат растението „гъша трева“.
Интересно е да се знае, че родовото име на билката – Galium – идва от гръцката дума за мляко и се свързва със свойството ѝ да пресича млякото и да го подсирва – като животинското сирище. При археологически разкопки плодове на бялото еньовче са открити в някои неолитни наколни жилища, като се предполага, че са използвани за правене на сирене. Aparine пък идва от гръцкия глагол „хващам“, „да хвана“ и описва способността на власинките на растението да се захващат здраво – особено по дрехите.
Медицински приложения
Бялото еньовче е ефективно при широк спектър от оплаквания, свързани с лимфната система – възпалени лимфни възли, възпалени сливици, включително трета сливица и др. С диуретичните си свойства е полезно при лечение на тъканни отоци и задържане на вода. Смята се, че като подкрепя лимфния дренаж, билката помага при лечение на язви и тумори.
Galii aparinis е препоръчителен при проблеми на отделителната система – цистит, пиелонефрит и други състояния, при които има болка. Осигурява характерни противовъзпалителни и спазмолитични ефекти върху пикочните пътища, проявява литолитично действие (разтваряне на кристали, камъни).
Има леки слабителни свойства, охлажда при треска и понижава кръвното налягане.
Използва се както локално, така и вътрешно при кожни заболявания като псориазис. Запарка от билката е добра за изплакване на косата при себорея и пърхот. Облекчава изгаряния и ожулвания.
Нови изследвания сочат към антибактериалните, ендокринни и хепатопротективни (защитаващи черния дроб) ефекти на лепката.
Съчетава се добре с други билки като полски здравец, бяла ружа и мечо грозде при бъбречни проблеми, с ехинацея като лимфен тоник, със земен бръшлян за проблеми с жлезите и кръвта, с исландски мъх и ружа за цистит.
От бялото еньовче се правят запарки и отвари, лапи за външно приложение. Най-често сухата билка се използва като чай.
Заповядайте на befit.bg и поръчайте суха дрога от Galii aparinis!
Прочетете още:
Лайката – ползи
Жълт кантарион – ползи
Градински чай – полезни свойства