Когато бебето е на път, един от определящите въпроси, от отговора на който по-нататък ще зависят много неща, е къде ще спи то. Както винаги и тук има две крайни мнения.
Бебето трябва да спи от първия ден в самостоятелна стая
Мотивите, които се изтъкват, не са малко и всички изглеждат много разумни и приемливи. Това се прави
- за да не се разглезва детето,
- за да запазят родителите собственото си пространство,
- за да си има детето собствено пространство и т. н.
Всички звучат безусловно разумно. Но в първите месеци няма опасност да разглезите бебето. То е напълно безпомощно и зависи изцяло от вас. Гушкането, храненето, ласкавият глас, присъствието ви го карат да се чувства сигурно и защитено. Вие сте единствената възможност за задоволяване на потребностите му.
От друга страна, независимо дали кърмите или храните от шише, ще трябва да ставате няколко пъти нощем и да се разхождате до другата стая. Налага се още да ставате, за да го нагледате, да го чуете дали плаче, да проверите дали не е отвито, дали не се е омотало в завивките и т. н.
Споделяне на съня
Това е вариантът, при който майка и бебе спят един до друг – било на едно легло, било като кошарката се долепи до вашето легло със свалена преграда. Изтъкват се предимства като
- изключително удобство и за двамата, повишено усещане за сигурност и защитеност у бебето и леснота при кърмене за майката;
- дишането на майката действа като регулатор за дишането на бебето и помага за преодоляване на бебешката апнея;
- като цяло – по-малко нощни събуждания, по-малко плач и безпокойство и за двете страни.
Големият упрек, който част от родителите отправят към споделения сън, е стесняването на личното им пространство и ограничаването на интимната им близост. Подозират също, че така у бебчо се изгражда твърде силна зависимост.
Къде е истината
Една единствена истина, едно единствено правилно поведение, в този случай няма. Всяко семейство решава проблема съобразно собствените си схващания, усещания и възможности. У нас най-често бебето в първите месеци има собствено легло в спалнята на родителите си.
Съществуват обаче конкретни ориентири, кога и как да отделите детето в самостоятелна стая и практиката показва, че те работят.
Възраст
Въпреки, че всяко бебе реагира доста индивидуално на опитите да го отделите в самостоятелна стая, това се случва най-безболезнено между годинка и година и половина. Когато прехвърли втората година, то приема предложението ви да спи отделно от вас като наказание, като изоставяне. Разбира се, има случаи, при които детето пожелава само да си има своя стая и за вас остава само да се възползвате от ситуацията.
Предстои раждане на второто бебе
В този случай е задължително да приучите по-голямото да спи само доста преди раждането на братчето или сестричето. Ако го направите след раждането, голямото определено ще се чувства изместено, пренебрегнато и предадено. Неволно ще създадете предпоставки за негативно отношение към бебето, което после трудно ще преодолеете.
Необходимо е търпение и последователност
Дори когато слънчицето ви приеме с интерес идеята да си има стая и да спи в нея, процесът на адаптация не винаги е лесен и бърз. То честичко ще идва нощем в леглото ви и ще настоява да остане.
Ако го е страх от тъмното, погрижете се за дежурно осветление. Оставайте в стаята му, докато заспи дълбоко. Когато сънува кошмари, вземете го при вас, но щом се успокои, го върнете обратно в неговото легло.
С времето то ще свикне да спи само, макар че дълго ще идва сутрин да се гушкате.