Едва ли има човек, който да не познава игликата – едно от първите пролетни цветя, греещо във весели разцветки. Но ако трябва да говорим за медицински ползи, трябва да забравим за търговските хибриди и да се върнем към диворастящата, с дребни бледожълти цветчета с пет венчелистчета и свеж аромат. Тя е широко разпространена по ливадите и храсталаците на Европа и части от Азия и от стари времена има своето място сред традиционните лечебни растения.
За какво се използва игликата?
За лечебни цели се прилагат сушените корени и цветове. Коренът се изважда през пролетта или есента и се суши за по-късна употреба. На него се гледа като на диуретик.
Традиционно игликата се използва като отхрачващо при кашлица, свързана с настинка, при респираторни заболявания, при грип и състояния с повишена температура. Смята се, че има антибактериални и противовъзпалителни свойства. Препоръчва се при ревматизъм, безсъние и безпокойство, при мигрена. Лековитото цвете се бори с главоболие, храносмилателни проблеми и кожни заболявания, нощно напикаване.
Действа успокояващо при нервни проблеми и тревожност. Спазмолитичните ѝ свойства повлияват добре болезнените спазми.
Външно приложение
Екстрактите от билката се влагат в козметични продукти заради техните овлажняващи качества. На сока от цветчетата възлагали опъването на бръчките и изличаването на петната, премахването на следите от слънчеви изгаряния и лунички, отстраняването на всякакви несъвършенства от кожата.
Мехлеми с иглика успешно се прилагат при някои хронични заболявания на кожата – дерматит, екзема, псориазис, но също и при раздразнения и сухота.
На кои растителни химикали се дължат лековитите ѝ качества
Сред растителните химикали, които обуславят лечебните свойства на игликата са:
- етерични масла – в корените и цветовете;
- примулин – антоцианин от групата на фенолите;
- флавоноиди (кверцетин), тритерпеноиди, сапонини, фенолни гликозиди;
- витамин С и провитамин А, витамин В12, калий и магнезий;
- пектин, който обяснява благотворното ѝ влияние при запек.
Силната антиоксидантна активност на екстракта е обект на сериозни научни изследвания.
Препоръки за употреба
Употребата на игликата (цвят и корен) като лековито растение е записана в Европейската фармакопея и Германския лекарствен кодекс. Тя може да бъде използвана за чай от сухи корени или цветове, среща се като сух екстракт в таблетки, капсули и разтворими чайове, като тинктури на капки и разтвори и течни екстракти. Предлагат се продукти само от иглика, но много често и в комбинация с други билки. Ако използвате готови фармацевтични продукти, прочетете листовката.
Чай можете да си приготвите:
От сух корен
Нарязан на дребно корен (от 0,2 до 0,5 г) залейте със 150 мл студена вода. Оставете го на котлона до кипване. Дръпнете го, оставете го да се охлади и след 10 минути го прецедете.
От сушен цвят
Поставете в чаша 1 чаена лъжичка (1,3 г) сух цвят. Залейте я със 150 мл кипяща вода. Прецедете след 10-тина – 15 минути.
Подсладете го с мед. Без консултация с лекар не използвайте повече от половин до грам и половина сушен корен на ден или два – до четири грама сух цвят.
Въпреки че няма данни за нежелани странични ефекти и лекарствени взаимодействия на продуктите, включващи иглика, по-добре се въздържайте от употребата ѝ, ако сте бременна или кърмите, не я давайте на деца, ако не е изрично препоръчано.
На befit.bg ще намерите качествени продукти с лековитото цвете. При необходимост сме на ваше разположение за консултации и въпроси. Свържете се с нас!
Прочетете още:
Жълт кантарион – ползи
Лайката – ползи
Белият равнец – приложения и ползи