„За“ или „против“ ваксините

През последните години у нас се завръщат заразни болести като морбили и полиомелит, които се смятаха за изчезнали. Големите групи неимунизирани или частично имунизирани деца се оказаха отлична почва за периодично избухване на епидемии, които отнемат живота на мнозина, а други оставят увредени за цял живот. Това поставя много остро въпроса за ползата и вредата от имунизациите.
От къде идва недоверието към ваксините
Понякога се случва след поставянето на ваксина дете да се разболее и да се стигне до нежелани усложнения. Въпреки че това са инцидентни случаи на фона на милиони извършени безпроблемни имунизации, нещастието и болката на пострадалите плашат родителите.
Активистите на антиваксърските движения използват всеки удобен случай да задълбочават страховете им. Те боравят с изключително разнообразен арсенал от плашила – от световната конспирация, която цели намаляване на населението на света чрез ваксините, до аутизма като следствие на имунизациите.
Истината е, че новините за съмнителни сделки с ваксини, липсата на системна образователна програма и прозрачно разследване на всеки трагичен случай също наливат вода в мелницата на противниците на ваксините.

Защо ваксините са необходими
Векове наред епидемии опустошавали цели държави. Измирали милиони. Една от най-безпощадните болести била едрата шарка. Днес тя е непозната в света благодарение на ваксината срещу нея. Последният болен в България бил регистриран през 1928 г.
Преди век европейците живеели средно до около 50 години. Продължителността на живота днес клони към 80 години. И сред определящите фактори за това е масовото имунизиране на населението.
Може би сте се чудили, защо някога семействата имали 5, 8, даже 10 деца. Защото дори половината от тях не доживявали пубертета. Отнасяли ги инфекции, за които младите родители днес дори не са чували.
При ваксинирането срещу инфекциозните болести е важен прагът на така наречения обществен имунитет. Това е процентът ваксинирани от цялото население, който прави разпространението на заразата невъзможно. Когато за България за морбили този праг е около 95%, а имунизирани са само около 92%, плъзват епидемии. Те са опасни не само за неваксинираните, но и за всички с отслабена имунна система (дори ваксинирани). Случващото се през последните десетина години у нас и в Европа само потвърждава този факт. Затова, дали да ваксинирате детето си или не, в един момент престава да е само личен избор. Единственият начин да се овладее епидемията от морбили през 2015 в Европа се оказа бързото масово имунизиране на всички рискови групи.

Все пак – „за“ или „против“ ваксините
Истината този път изобщо не е по средата. Ваксинирането е безусловно необходимо и доказателството е историята на човечеството от първата имунизация срещу едра шарка през 1796 г. до сега. Трагичните инциденти не са в състояние да го опровергаят.
Вместо тотално отрицание, работеща политика може да бъде натискът на обществеността по посока на непрекъснатото подобряване на качеството на ваксините, както и за повишаване на изискванията към лекарите. В болшинството случаи на усложнения след имунизация се оказва, че детето е било болно или алергично и имунитетът му е реагирал неадекватно. Ако лекарят и родителят си бяха свършили работата добре, повечето от тези нещастия не биха се случили.
А що се отнася до аутизма – броят на децата с тази диагноза нараства, независимо, че ваксинираните малчугани намаляват. Имунизациите тук нямат нищо общо. Медицината просто разшири понятието и разбирането за аутизма като психическо състояние.
Дали да ваксинирате децата си? Премислете добре, преди да откажете!