Зависимостите са вид поведение, при което определен стимул (вещество, действие, обект) добива свръхзначимост и играе доминираща роля в приоритетите на индивида. Традиционните зависимости са към алкохол, тютюнопушене, наркотици, хазарт, секс. Днес все повече се говори за изграждане на зависимости към онлайн общуване, електронни игри, пазаруване, здравословен начин на живот и т. н.
Невробиологични механизми за формиране на зависимости
Допаминът е хормон, чието отделяне предизвиква удоволствие и удовлетвореност. Той се свързва с така наречената система на мотивацията или на възнаграждението. Благодарение на нея човек е подтикнат към активност за постигане на това, което му доставя удоволствие.
Обичате шоколад (секс). Консумирате шоколад (правите секс) и това освобождава сериозна доза допамин. Изпитвате удоволствие и наслада. Желанието да ги изпитате отново ви подтиква да повторите, потретите и т. н. действието си с очакване за ново удоволствие.
Така всъщност се оказва, че допаминът е хормонът, който стимулира привикването, пристрастяването и зависимостта. При това зависимостта може да е толкова силна, че да неутрализира дори инстинктите за размножаване и за самосъхранение.
Съвременните изследвания на зависимостите отиват по-далече и установяват, че постоянният прием на наркотични вещества разкъсва взаимовръзката между норадреналина и серотонина и разрушава балансираността на двата хормона. Това води до отслабване на мотивиращите механизми и загуба на контрол върху импулсите.
Което пък означава, че пристрастяването не може да се преодолее волево – поне не и при вече формирана зависимост. Затова апелите към съзнанието и волята на зависимия са напълно безполезни.
Видове зависимости
Най-популярното деление е по линия на стимула, към който се изгражда привикване.
Според него видовете зависимости са пристрастяване към вещество и пристрастяване към действие:
- стимулът е вещество (химическа зависимост), чието въздействие променя биохимията на мозъка и кара зависимия да се чувства приповдигнато, силен, можещ, хиперактивен, значим или пък напротив – отпуснат, спокоен, удовлетворен и т. н.;
- стимулът е действие (психическа зависимост), което поражда търсените усещания и емоции.
Независимо дали пристрастяването е към наркотик, алкохол, или хазарт, причините, които го пораждат, и механизмите, по които се случват, са сходни. Разликата е, че освен психическо, при по-голямата част от химическите стимули се формира и физическо привикване. Това ще рече, че функционирането на организма става зависимо от веществото стимулант (алкохол, наркотик). А при липса на обичайната доза се развива тежко дефицитно състояние – абстиненция, което често е и една от причините за трудно преодоляване на зависимостта.
Причини за пристрастяване и зависимости
Смята се, че в болшинството случаи пристрастяването идва да запълни емоционални празнини, липси и неудовлетвореност. Често сред причините са неясните и/или липсващи перспективи, усещане за безизходица, дефицит на любов и разбиране у дома и извън него, недостатъчна психическа устойчивост и опит. Не случайно обичайното време за формиране на зависимости е периода от тийнейджърството до около 24-25 годишна възраст.
В много голяма степен склонността към пристрастяване е наследствено обусловена – до около 40-60%. Разбира се, това не означава обреченост на наркомании и зависимости, а просто повишена вероятност. И дали тя ще се реализира зависи най-вече от поведението на родителите, от средата, в която е поставен човек, от възпитанието и психическата му устойчивост.