Не е нужно да сте преминали специална подготовка, за да знаете, че животните изпитват страх, болка, тревожност, радост. Ако някога сте имали домашен любимец, едва ли някой може да ви убеди, че им липсва способност да преживяват емоции. И все пак – докъде се простира емоционалността им и доколко тя има връзка с човешката?
Изпитват ли кучетата емоции?
Смята се, че пълната гама емоции, изпитвана от тях, е значително по-ограничена от човешката, а самите емоции са доста по-прости и първични. Със сигурност преживяват страх и безпокойство, радост и вълнение.
В същото време домашните любимци не могат да опишат усещанията и преживяванията си и трябва да разчитаме на способността и опита на хората да долавят емоциите им и да ги тълкуват правилно. Не е ясно доколко тази способност осигурява достоверна информация, но повечето собственици на кучета с дългогодишна връзка почти безпогрешно усещат първичните емоции като щастие, гняв, страх и по-слабо вторичните – състрадание, скука, ревност.
Разпознават ли домашните любимци човешките емоции?
Утвърдителният отговор на този въпрос отново произтича от практиката, но има и сериозни научни изследвания, които проследяват как кучетата се ориентират в човешката емоционалност. Те установяват, че животните черпят информация, получена от различни канали:
- зрение – реагират на 6 основни емоции, изписани на човешките лица – гняв, страх, щастие, тъга, изненада и отвращение. При това се наблюдават не само промени в погледа на кучето, но и в сърдечната честота
- обоняние – източник на информация за домашния любимец е и телесната миризма. Той реагира с признаци на стрес и с повишен пулс, ако човешката миризма издава страх, и с подчертан интерес към непознатите, ако от тях се носи миризма на щастие
- слух – когато не виждат хората, но чуват звуци от страдание като плач, или радостни като смях, кучетата реагират по различен начин, от този, по който реагират на други звуци. Най-често се приближават до собственика си, или до източника на звука, за да го видят.
Задължително е да се има предвид, че кучетата са твърде различни и то не само по порода и възраст, но и като индивидуални характеристики и е напълно нормално да реагират различно на човешките емоции.
Какво е емоционално заразяване и отнася ли се до кучето?
Става дума за способността да се съпреживява, да се прихваща емоцията на другия – да ви е весело, защото той е весел или да се натъжите, защото той е тъжен.
Оказва се, че кучетата са способни на емоционално заразяване не само от своите събратя, но и от своите стопани. Когато стопанинът е спокоен и уверен, домашният любимец възприема околната среда като безопасна и защитена. Високото им ниво на социалност им позволява бързо да попиват радостта от хората или изведнъж да се почувстват несигурни и неспокойни поради тревожността на човека.
Това междувидово предаване на емоции се случва чрез различни механизми – психологически, физиологични и поведенчески. То зависи от промяната на телесната миризма на хората, освобождаването на хормони (окситоцин, кортизол) в организма на човека и кучето, задействането на ключови невронни вериги в двамата и т. н. Зависи също от продължителността на връзката между тях и интензивността ѝ.
Кучето ви е способно ли е на на емпатия?
Емпатията – афективната емпатия – е способността да разбирате и отразявате, съпреживявате емоциите и чувствата на друг. Макар и в примитивна форма домашните любимци са способни на афективна емпатия и вече коментираното емоционално заразяване е нейна проява.
Така при наличие на плачещ и смеещ се човек домашният любимец показва ангажирано поведение повече към плачещия, независимо дали той е непознат или собственика му. Осъществява контакт със „страдащия“ визуално и с докосване. Изпитва явен стрес и колебания в сърдечната честота, което се разчита като поведение, подобно на емпатия. Мнозина собственици могат да разкажат случки, в които домашният им любимец сякаш се опитва да ги успокои.
Не само кучетата имат способността да преживяват емоции и да проявяват емпатия, котките също имат социални умения, макар и по-слабо развити от кучешките. Взаимовръзката и отношенията им със собствениците им определят в голяма степен благосъстоянието им. За котките е доказано, че емоционалната нестабилност на стопаните води до агресивно и тревожно поведение. Токсичната емоционална среда в дома кара домашния любимец да живее в постоянен стрес и тревога, може да провокира нежелано поведение като изхождане на необичайни за това места, повръщане, дори разболяване на котката.
Все още не се знае достатъчно за емоциите на домашните любимци. Факт е обаче, че те ги имат, че се радват и страдат. И до голяма степен как ще се чувстват зависи от техните собственици – от вас! Вие сте отговорни за благополучието им, затова им осигурете благоприятна среда и условия за спокоен живот!
Прочетете още:
Щастието при котките – как го изразяват
Помнят ли ни домашните любимци
Агресия при домашните любимци