Емоциите при децата. Каква е ролята на родителя за овладяването им?
Емоциите могат да ни извисят, да ни направят щастливи, но могат и да се разразят в истинска буря, която да помете разума ни и да съсипе живота ни – нашия и на другите край нас. Със съзряването повечето от нас се научават да ги контролират. Но как се справяте, когато невръстното ви дете се дави в собствения си гняв или болка? Намирате ли как да уталожите бушуващите му емоции? Успявате ли да му покажете как да контролира и управлява емоционалния си свят? Повярвайте, това знание ще му е не по-малко полезно от умението да чете и пише.
Децата преживяват емоциите си по различен начин от възрастните
Те чуват, виждат и усещат света по различен начин от нас. Различно е и усещането им за време. Разстройват се от неща, които вие не бихте и забелязали. Когато се разстроят, е трудно да се възстановят, а способността да определят как се чувстват е недоразвита.
За тях вие сте основният източник на сигурност. Когато сте разсеяни и уморени, притеснени или нервни, те губят усещането си за сигурност и идват неочаквани и трудно поносими пристъпи на гняв и нелепи изисквания. Очаквате сътрудничество, а получавате изтощителна сцена.
Когато са във вихъра на емоциите, обясняват специалистите, детският емоционален мозък губи връзка с рационалния, който ги регулира и осигурява справянето с тях. Те наричат детето в такава ситуация „нерегулирано“ и твърдят, че е напълно безполезно да му говорите и да го убеждавате в каквото и да било. Трябва да изчакате рационалният мозък да си „върне“ управлението.
Личният пример работи и при емоциите
Родителят също е емоционално същество. И вас ви завладяват радост и скръб, тъга и гняв. Не е нужно да криете емоциите се. Това е някак подразбиращо се при радост, приповдигнатост, щастие. Но повечето от нас предпочитат да се скрият от децата, когато им се плаче, тъгуват, гневят се. Ако усещате, че не можете да се сдържате, излезте за малко от стаята. Но когато се върнете и успокоите, разкажете на хлапето какво ви е и защо сте излезли.
Следващия път то ще се опита да се държи като вас – включително с обсъждането впоследствие. Понякога дори самото назоваване на емоцията внася успокоение и я отслабва.
Ролята на умението за регулиране и контрол върху емоциите
Вие – родителите – сте хората, които имат привилегията и задължението да помогнете да детето си да се научи да се справя с чувствата си.
Като се учи да контролира и управлява емоциите си, детето постепенно започва да ги осъзнава, разграничава и разпознава. Те престават да имат характера на външни сили, които внезапно го завладяват, плашат го и срещу които не може да направи нищо.
Разпознавайки и приемайки собствените си чувства, то започва да ги разпознава и у другите. Разбира, че е отговорно за собствените си, че е в състояние да ги управлява, но не носи отговорност за чуждите. Това обикновено води до намаляване на взривните емоционални състояния, на отдаването на негативни мисли и до стабилизиране на настроението.
Детето се научава да поставя граница между себе си и останалите хора, а това е условие за стабилни взаимоотношения и връзки по-късно.
В следващата част на статията „6 стъпки към контрол и регулиране на детските емоции“ ще ви представим конкретни напътствия как да помогнете на слънчицето си да се научи да управлява своите чувства.
Прочетете още:
Безусловната любов – защо е нужна на децата?
Да обичаме детето си безусловно
Детето лъже – какво да правите?