Размисли за доброто старо време и за щастливото бъдеще в новогодишната нощ
Най-удивителното на бъдещето –
да мислим за това,
че нашето време ще бъде назовавано
“доброто старо време“
Джон Стайнбек
Копнеем за щастливо бъдеще и си го пожелаваме искрено във всяка новогодишна нощ. Всяка следваща нова година бъдещето кротко остава зад гърба ни и след време ще се сетим за него като за
Доброто старо време
Смята се, че фразата „доброто старо време“ е типична за по-възрастните. Много често се свързва с вечно недоволни мърморковци, за които никога нищо не е достатъчно добро и които най-вероятно не са харесвали и времето, за което сега говорят като за „доброто старо“.
Но в моменти на несигурност, в трудни дни и доста по-млади хора въздишат по миналото. При това колкото по-далечно е това минало, толкова по-вероятно е да си спомнят за него като за „доброто старо време“. Мозъкът ни има прекрасното свойство да забравя неприятностите и трудностите, когато вече са далече зад гърба ни, да ги осветява в романтична или дори в леко комична светлина.
Така от напрежението на самоутвърждаването и на войната за собствено място в живота, от грешките, от нещастните любови, от тревогите по боледуващите деца и непокорните тийнейджъри, от недостига на пари и предателствата остава споменът за безгрижните дни и победите, за прекрасните мигове на споделеност, за щастливия смях на децата и ласката на топлия им дъх.
До какво се отнася „доброто старо време“
Наскоро в един форум имаше пост, посветен на доброто старо време. В момента на писането му авторът трябва да е бил максимум на 30-35 години. Той си спомняше за годините, в които е бил тийнейджър. Говореше за прекрасните филми и за великолепната музика от онези години, за самоотвержените приятелства. Сравняваше ги с безмислените екшъни, изпълнени с насилие, с фентъзитата, гонещи самоцелни ефекти, и с комерсиалната музика, която не ти дава нищо в настоящето. Спокойно можеше да е писан преди 50 или преди 100 години.
Всъщност в дните на доброто старо време всичко е било по-добро. Ние сме били по-млади, децата са били по-послушни, приятелите – по-верни. Цените са били по-ниски, храните – по-качествени, образованието – по-добро. Животът – доста по-смислен и спокоен от днес. Всичко в спомените на говорещия е толкова розово, че чак връстниците му се замислят – дали пък наистина не беше така?
Щастливото бъдеще
Идеше ми да напиша „светлото бъдеще“, но то има доста лоша слава поради тясната си връзка с една отминала историческа епоха, затова написах „щастливото“. Всички мечтаем за щастливо бъдеще. Искрено се надяваме, че то ще е такова. Едни си остават само с надеждата и новогодишните пожелания, други здраво работят за сбъдването му. Но аха-аха да го постигнат, и то се отдалечава още по-щастливо и още по-бъдещо. Чак когато – рано или късно – се превърне в минало, разбираме, че част от него неусетно се е сбъднала, а част все така си е останала бъдеща.
А ние живеем тук и сега
И това „тук и сега“ винаги е на границата между миналото и бъдещето. Това е единствената реалност, с която разполагаме. Тя ни дава възможност да влияем върху очакващото ни напред с мечти, планове и постъпки. Подготвя богатството на това, което един ден ще раздипляме като спомен за доброто старо време.
Така че възползвайте се максимално от тук и сега! Работете здраво, но и здраво се забавлявайте, обичайте и позволявайте да ви обичат! Наслаждавайте се на часовете с приятели и близки, на хубавите филми, музика, картини, книги. Трупайте преживявания и спомени! Грижете се за здравето си. Не отлагайте нищо за бъдещето, защото то неусетно се превръща в минало. А миналото ще е празно, ако не живеем пълноценно тук и сега!
Честита Нова година!
Прочетете още:
„Зимните празниците и празничната депресия“
„Хобито, щастието, успехът и Коледа“
„Весели празници от дрогерии Be Fit“