Преживяването на влюбването може да се случи за пръв път още в предучилищна възраст – около 5-6 години. Среща се често при децата в предпубертета и играе огромна роля в съзряването им, защото ги учи да мислят и да се грижат за друг – освен за себе си и извън семейството.
В предучилищна възраст хлапетата не са готови да превърнат нововъзникващите романтични чувства и идеи в романтично поведение и взаимоотношения. Но чувствата са истински, емоционалният компонент е много силен и децата в повечето случаи просто не знаят какво да правят с тези силни емоции. Може би си спомняте онова момче в първи клас, дето все ви дърпаше за косата – то вероятно е било първият мъж, влюбен във вас.
Ролята на родителите при детското влюбване
Отговорността на родителите в този момент е огромна. Приемете чувствата на детето си сериозно. Опитайте се да намерите мярката. Не бива нито да омаловажавате ситуацията, нито да я преекспонирате. Създайте необходимия контекст за влюбването му. Нека детето разбере, че избухването на чувствата му е нещо нормално. Че се е случвало на всички преди него и ще продължи да се случва.
- Накарайте го да говори – какво харесва в избраника си, защо го харесва, иска ли да го покани на гости. Помогнете му да разбере, че приятелството е част от романтичните отношения. Но изяснете още, че е възможно другото дете да не се чувства по същия начин, че не е задължително да ни харесва този, когото харесваме. Обсъдете какво поведение е приемливо и какво не. Бъдете категорични, че е абсолютно неприемливо да се притеснява и тормози по какъвто и да е начин този, когото харесва.
- Коментирайте как да се държи, когато влюбването е взаимно, и как да се справи, когато не е. Подскажете му, че и двата варианта са съвсем нормални и няма защо да се притеснява и срамува от чувствата си. Говорете също за границите, които не бива да се преминават, независимо от собствените ни чувства и които не трябва да позволяваме на другите да преминават.
- Не забравяйте, че тези влюбвания са много чисти и незрели и обикновено не са сексуални. Подмятанията от рода на „Ще се жените ли?“ объркват децата. Карат ги да се чувстват притеснени, че не разбират какво очаквате от тях. От друга страна омаловажаването и неглижирането на чувствата им може да навреди, да ги накара да се срамуват и да крият преживяванията си.
Когато вие приемате влюбването им сериозно, те също се научават да приемат чувствата си сериозно. А това е добро начало за изграждане на умение да ги обработват и контролират.
Споделяйте
Много вероятно е детето да се затваря при всяко засягане на темата. Затова задавайте по-широки въпроси – другаруват ли момчета и момичета в групата или класа, има ли влюбени (а не кой в кого е влюбен). Говорете за влюбването по принцип. Споделете как е било по ваше време, как сте се чувствали и какво сте правили заедно или как сте преживели отхвърлянето. Така слънчицето ви ще разбере, че знаете за какво говорите, че сте преживели това, което преживява то самото.
Придържайте се към реалността
Не пропускайте факта, че не всяко влюбване води до трайна връзка. Само около една пета от децата в началното училище преживяват реципрочна романтична връзка. Също е добре да обясните, че повечето от момичетата и момчетата не са готови за връзка до около 10 – 14 годишна възраст, но дори и след това несподелените влюбвания са много. Поне 20% от завършващите гимназия не са имали трайна романтична връзка и в това няма нищо странно или необичайно.
Използвайте първите чувства за изграждане на доверие
Внимателната намеса на родителя още при първото влюбване естествено отваря темите за пола, сексуалността и сексуалните взаимоотношения по-късно и поставя основите на доверието и споделянето. Това позволява на децата да изградят умения да се справят с чувствата и взаимоотношенията си, да изграждат устойчиви реципрочни връзки и по-нататък в зрелите си години.
Вероятно е излишно да ви напомняме, но все пак – пазете тайната му и не коментирайте пред другите чувствата му!