За ранната училищна възраст са много характерни стресът и хроничната умора. Те са резултат от рязката промяна на средата и начина на живот на хлапетата, на натрупването на напрежение и умора от дългите училищни занимания и допълнителните часове работа вкъщи. Дори да приемем, че вашето дете няма никакви проблеми със съучениците си, че е здраво и разумно, с изградени хранителни навици, твърде възможно е то да се чувства тревожно и напрегнато. Източник на постоянен стрес са както взаимоотношенията с учителите, така и със съучениците. Но най-големият стресор често са прекомерните очаквания и изисквания на самите родители.

Тревожността

Тя може да идва от несигурността на малкия ученик  в собствените му възможности, от страха, че не може да отговори на високите изисквания на родителите си, от евентуалното (или реалното) му неприемане от другите деца и от учителите и т. н. Точно както причините може да са много и понякога неясни, така могат да са различни и външните прояви на тревожността.

Детето ви вероятно се оплаква от главоболие и/или болки в стомаха. Може дори да повръща – всеки път, когато ще излизате и ще остане само, когато му предстои контролно или изпитване. Може да стане необичайно тихо и плахо или пък необяснимо агресивно. Преди да му се карате и да му натяквате, как не се справя и колко е лошо, помислете, дали не му е необходима специализирана помощ.

В началото на първата учебна година се установяват редица състояния, които пречат на децата да изпълняват поставените им задачи и правят обучението много трудно.

Хиперактивност с дефицит на вниманието

Това означава, че детето не е в състояние да се контролира, прекалено подвижно е,  лесно се разсейва, прекъсва говорещия, не успява да изпълни поредица от команди, не обмисля изказванията си. В повечето случаи такива деца се обявяват за недисциплинирани, лоши, глупави. Нито едно от обвиненията не е вярно и те имат най-вече нужда от комплексна лекарска помощ. Получена навреме, тя значително ще подобри личностното им развитие и качеството им на живот.

Дислексия и други нарушения, затрудняващи обучението

Дислексия е затруднението да се разбере как звуците се сливат в думи и как тези думи се предават с букви. То изисква от засегнатите много повече усилия, за да се научат да четат, отколкото полагат останалите. Помощта от специалист и подкрепа от родителите прави нещата малко по-лесни. С дислексия са се борили много велики личности.

Дискалкулия означава, че ученикът изпитва сериозни затруднения при извършване на аритметичните действия.

Дисграфия е нарушение на способността за графическо изобразяване на буквите – за писане.

Диспраксия – невъзможност да се извършват движенията така, както са планирани и намислени, желани. Проявява се като несръчност във всяко едно отношение.

Твърде е вероятно децата с дискалкулия, диспраксия и дисграфия да страдат и от дислексия. Тези увреждания в никакъв случай не означават, че ученикът е глупав или умствено изостанал. Означава само, че мозъкът му работи по по-различен начин. При точния педагогически подход той са справя блестящо с учебния материал и постига добри резултати в цялостното си по-нататъшно развитие.

Много подводни камъни очакват детето ви в училище. Не го оставяйте да ги преминава само. Разбира се, важно е да се справя добре с уроците, но още по-важно е да не се превръща в невротик, насилник или аутсайдер. В началото на училищния си живот то се нуждае особено силно от вашето внимание и подкрепа. Ако сега го лишите от тях, по-късно напразно ще се чудите къде сте сгрешили.

Прочетете още:

„Рибеното масло и Омега 3 киселините“

„Децата и есента“

„Витамини за деца през зимата“