Като изключим вцепеняващия стрес през първите няколко месеца от живота на бебето, може би най-трудно за новите родители (а и за по-опитните) е времето на така наречения бебешки пубертет.
Характерното за бебешкия пубертет
Това е периода, в който малкото човече се осъзнава като самостоятелно същество, когато започва да се отделя от мама и да се сбогува с тоталната бебешка зависимост. То има нужда да докаже на самото себе си и на околните, че може да се справя само. В същото време уменията му, фината моторика и опитът му са недостатъчни за това. Нервната му система е незряла, не осъзнава достатъчно емоциите и чувствата си, които рязко се променят и често го плашат.
Въодушевлението и смехът бързо се сменят с плач, крясъци и тръшкане. Негативизмът е тотален и доскоро сговорчивото бебе започва да крещи „Не, не, не!“ преди да сте си отворили устата. Трудно ви е да издържате, трудно ви е да се контролирате дори. Но да знаете, че на детето му е още по-трудно.
От къде идват трудности за мама и татко?
Изненада
Първоначално сте шокирани. Сякаш някои е подменил спокойното ви лъчезарно дете с един малък невротик. Нищо не е като преди. Инати се и отказва дори вкусотиите и забавленията, които доскоро е харесвало безусловно. В моменти на пристъп отказва да го гушкате, удря, рита и хапе. Всичко трябва да се случва на мига, но когато се случи, хлапето вече иска нещо друго и това отново е повод за нервен пристъп.
Огорчение и срам
Две години сте работили упорито, за да му създадете добри навици. Поставили сте ясни граници на „може“ и „не може“ и слънчицето ви се е съобразявало с тях. Сега ви гледа в очите и прави точно това, което не трябва да прави.
Изсипва лъжицата след лъжица мляко или супа на пода и очевадно очаква реакцията ви. Изважда дрехите от гардероба, продуктите от хладилника, ножовете от шкафа. Катери се по столове, маси и парапети, опитва се да измъкне тапите от контактите и т. н. Тръшка се и прави сцени – разбира се – пред възможно най-много хора. Питате се, защо се държи така и къде сбъркахте.
Гняв
Започвате да се гневите, опитвате да сте още по-твърди и да налагате ясни и разбираеми – за вас – правила. След гневен изблик – и пази боже – шамар, се чувствате още по-зле и усещането за вина ви разяжда. Усещате, че се въртите в омагьосан кръг.
Не забравяйте – детето ви няма 3 години.
Не очаквайте да се държи зряло и отговорно.
Вашето логично мислене е неразбираемо за него. То обикновено не свързва моментните си действия с възможните последствия. Дори когато дечко говори много и добре и ви се струва, че разбира всичко, дори интелектуалното му развитие да изпреварва значително емоционалното, не надценявайте възможностите му да осъзнава и да реагира адекватно на изискванията ви. Колкото по-твърди и неотстъпчиви сте, толкова по-голямо е разочарованието за вас и толкова по-голям е натискът върху психиката на детето ви.
То или ще започне още по-упорито да ви бойкотира, да отстоява своето и връзката ви критично ще изтънява. Или ще го пречупите и в по-късна възраст напразно ще се опитвате да възпитате у него самостоятелност, независимост и инициативност.
Какво е решението?
- Бъдете търпеливи – рано или късно този период ще свърши.
- Помнете, че детето ви няма 3! Не формирайте неизпълними очаквания за неговото и за вашето поведение.
- Обяснявайте – не по време на пристъп, а в моменти на спокойствие и игра – защо не всичко е възможно, че всички изпитват страх, гняв, несигурност и т. н.
- Променете речника и поведението си – не викайте, съкратете до максимум забранителните изказвания. Предлагайте алтернатива и възможност за избор, но не се поддавайте на шантаж и не отстъпвайте пред тръшкане и пищене.
- Бъдете последователни. Забранявайте малко неща, но ако ги забраните, стойте твърдо на позицията си.
Проявете разбиране, показвайте на хлапето, че въпреки всичко много го обичате и го приемате такова, каквото е.
Прочетете още:
„Детето е бебе – докога?“
„Когато бебето се научи да казва „Не“
„Родителите след раждането на бебето“