Това е един от най-трудните разговори за родителите – почти като за секса. Още повече, ако самите те трудно се справят с управлението на парите си.
Кога да започнете да говорите с децата за пари
Веднага.
Още щом хлапетата забележат, че нещата не се появяват чудодейно, а се купуват от магазина. Разбира се, не става дума да обяснявате концепцията за парите, но с факта, че срещу тях купуваме бисквитите, хляба, обувките, играчките могат да се справят дори 2-3 годишните.
Около 3тата-4тата годинка, по времето, по което децата започват да броят, е време да им предложите да броят и сортират монети. Полезно е да играете вкъщи на магазин и да обясните на малкия човек, какво значи да пазарува.
Дори когато можете да си го позволите, фразата „ще купим ново“ не научава детето на нищо добро. Особено когато чупи играчките и къса книжките, съсипва дрехите си, гледайки ви в очите. Колкото по-лесно и безпроблемно е да се замени нещо, толкова по-малко се цени то.
Цени и заплати, спестяване
На около 6 години детето вече научава, че нещата си имат определена цена. На тази възраст ще направи осъзната връзка между заплатата, получавана от мама и татко, плащането на тока и пазаруването.
Време е за първите джобни. Важно е да знае, че може да похарчи получените пари наведнъж или да си купува по нещо дребно всеки ден. Много скоро хлапето ви ще забележи, че за една и съща сума може да получи различни неща и още, че трябва добре да избира, защото веднъж похарчени, парите са загубени безвъзвратно.
Част от джобните може да заделя – в касичка, в буркан – за да събере пари за онази количка/книжка/шапка, която иска. Нека разбере, че спестява не само то, а цялото семейство – примерно – за пътуване.
„Искам“ и „нужно ми е“
Натрупаният добър опит на около 7 – 9 години вече е осмислен. Детето ви може да управлява джобните си, давани на куп за седмицата. Ако сте били достатъчно настоятелни в напомнянето за спестяване – отлагане на покупката – ще е склонно вместо да харчи на дребно, да събира пари за играчка, за подарък на мама, за велосипед. Насърчавайте го.
Време е да му покажете разликата между „искам“ и „нужно ми е“ – като започнете от дрехите и обувките и стигнете до храната и учебниците. Обсъждайте с него, какво е необходимо да му купите този сезон – обувки, яке, джинси, и какво иска то – примерно нова раница. Планирайте кое ще купите този месец и кое – следващия.
Можете също да започнете да коментирате какво значи „скъпо“ и „евтино“, кога си струва да се купува едното, и кога – другото. Обърнете внимание върху рекламите и рекламираните стоки.
Бюджет, труд и инвестиции
Финансовите специалисти и детските психолози твърдят, че на десет години децата имат потенциал да разберат какво представлява семейният бюджет и да участват в разпределянето му. Че са в състояние да проумеят процеса на инвестирането. И уловките на търговската реклама.
След още две-три години могат да изкарват собствени пари срещу услуги на близки и съседи. На дневен ред застава разпределянето им и интелигентното потребление. Предстои ви да запознаете децата с кредитните и дебитни карти и начините им на употреба, с кредитите и необходимостта да се връщат.
И през цялото време помнете – прекомерното задоволяване на исканията на децата ви обуславя проблемният им самоконтрол при пазаруване, когато станат възрастни. Въпросът съвсем не е какво и колко можете да си позволите, а да помогнете на детето да осъзнае, че парите имат своята роля в живота ни, да го научите да ги управлява добре. Иначе никога няма да са му достатъчни – независимо от това колко има.
Прочетете още:
„Първите седем – защо са важни“
„Говорим ли на един език с децата си“
„Дигиталните деца“