Между 6 и 10% от новородените деца се раждат недоносени. Препоръчва се недоносеното бебе да се къпе при стайна температура от около 25 до 27 градуса. Пазете бебчо от инфекции и следете дали се развива правилно!
Да бъдеш родител е тежка и отговорна задача. Отглеждането на бебе само по себе си е трудно, но когато то е недоносено, отговорността и грижите стават още по-големи. Затова родителите трябва да са наясно с особеностите на преждевременно роденото им дете, за да му осигурят необходимите условия да расте и да се развива пълноценно.
Бебето е недоносено, когато…
Основният критерий е гестационната възраст (раждане преди 37 г. с.). Обикновено преждевременно родените деца са с тегло под 2500 гр. Сериозни проблеми в здравословното състояние са налице при недоносените деца с много ниско тегло (под 1500 гр.) и особено при тези с екстремно ниско тегло (под 1000 гр.).
Кожата на недоносеното бебе е червена, виждат се прозиращи венозни съдове. Пъпът е разположен ниско, окосмяването на тялото все още не е изчезнало. Малката фонтанела е отворена. Мускулният тонус е понижен, спонтанната двигателна активност е намалена, в сравнение с доносените деца. Ръстът и теглото са толкова по-малки, колкото бебето е по-недоносено.
Статистиката показва, че…
Между 6% и 10% от новородените деца се раждат недоносени. У нас е налице тенденция за увеличаване честотата на преждевременните раждания.
Рисковите фактори за преждевременно раждане са…
Неадекватното проследяване на бременността и липсата на повсеместен достъп до пренатални грижи от специализиран екип. Друга възможна причина е патологичното протичане на бременността (предлежаща плацента, отлепване на плацентата, кръвоизливи преди раждането, недостатъчност на маточната шийка, аномалии на матката и др.). Особено важен и предотвратим рисков фактор са инфекциите на бременните жени, които могат да са причина за преждевременното раждане, а ако не са лекувани, особено при продължително нарушена цялост на околоплодните мембрани, водят до значително влошаване състоянието на недоносеното дете. Актуален през последните години фактор е увеличаването на относителния дял на бременните в тинейджърска възраст, които много по-често раждат недоносени деца.
Смъртността при недоносените деца е…
Колкото по-малко е теглото на недоносеното бебе, толкова рискът от неблагоприятен изход е по-голям. Особено рискова е групата на недоносените деца с екстремно ниско тегло (под 1000 гр.). В страните с добре развита неонатална интензивна терапия (Швеция, Норвегия, Япония и др.) през последните години се наблюдава значително намаляване на смъртността сред недоносените деца, като там преживяват 60-80% от новородените с тегло под 1000 гр. В нашата страна, за съжаление, няма точни статистически данни, но по мнението на водещите неонатолози преживяемостта на недоносените деца нараства и у нас, благодарение на съвременните методи на лечение (сърфактант, изкуствена вентилация).
Грижите в болницата
Недоносените деца, нуждаещи се от много и продължителни болнични грижи, са с тегло под 2000 гр. и особено под 1500 гр. Рисковете се увеличават обратно пропорционално на теглото при раждане и могат да се групират в няколко основни категории:
- Дихателната недостатъчност е водещ клиничен проблем при недоносените деца. Дължи се на незавършеното структурно развитие на белите дробове и недостатъчната продукция в тях на сърфактант – комплекс от фосфолипиди, чиято основна функция след раждането е да поддържа алвеолите (най-важните газообменни единици) в разгънато състояние, така че организмът на новороденото да има нормална дихателна функция – снабдяване с достатъчно кислород и елиминиране на въглеродния двуокис. Децата с ниско и екстремно ниско тегло имат малки запаси от сърфактант, техните бели дробове не се разгъват добре, не функционират нормално и се получават тежки нарушения на дишането, налагащи провеждането на изкуствено дишане със специални апарати. Едно от най-значимите постижения през последните 25 години е създаването на сърфактант препарати на базата на екстракти от животински бели дробове. Те се поставят в трахеята и белите дробове на детето след раждането и заместват липсващия или недостатъчен собствен сърфактант. Лечението със сърфактант е основната причина за повишаване преживяемостта на недоносените бебета, като същевременно води до намаляване на късните усложнения.
- Уврежданията на мозъка са друг важен проблем за преждевременно родените деца. Най-често това са мозъчните кръвоизливи, особено при недоносените с тегло под 1000 гр. Има, обаче възможности за профилактика на тези усложнения – адекватно родоразрешение, оптимални грижи за новороденото в родилната зала и бързо овладяване на белодробните проблеми.
- Уврежданията на зрението, включително слепота са най-тежките последици от преждевременното раждане при недоносените с ниско и екстремно ниско тегло. Те се означават с термина „ретинопатия на недоносеността“. Самото название на проблема показва, че основен рисков фактор е незрелостта на новородените, която е налице и в ретината – съдовете са недоразвити и тя е податлива на външни въздействия, от които решаващо значение има кислородолечението. Последното е неизбежно за преживяването на децата, но трябва да се дозира много стриктно. Винаги е налице комбинация от двата фактора. Би било неправилно да се твърди, че единствено кислородът или престоят в инкубатор са причина за тези усложнения. Много важна е ранната диагностика, която позволява и провеждането на своевременно и резултатно лечение. За тази цел при всички рискови недоносени деца трябва да започне скринингово изследване на очното дъно от 4 – седмична възраст, последвано от периодични прегледи по преценка на наблюдаващия очен лекар.
Изписване
Най-често това става при достигане на тегло около 2500 гр. Други задължителни критерии са: детето да няма нужда от кислород, да се храни добре с биберон и да е с нормална функция на дихателната и сърдечно – съдовата система.
Грижите вкъщи
– Температура в стаята
През първия месец след изписването недоносеното бебе трябва да се отглежда при малко по-висока температура (22 – 24 градуса). Не трябва да се допуска и претопляне. Понякога е необходимо да се обуят допълнителни чорапки или терлички.
– Къпане
Препоръчва се къпането на бебето да става при температура на помещението 25- 27 градуса, като температурата на водата е около 37 – 38 градуса. След изкъпване бебето се подсушава добре.
– Предпазване от инфекции
Максимално трябва да се намали рискът от дихателни инфекции. Наложително е да се избягва контакт с голям брой възрастни и особено тези с белези на дихателна инфекция (температура, хрема, кашлица). Помещението, в което се отглежда, трябва периодично да се проветрява в отсъствие на детето.
– Разходки
След начален период на адаптация от една седмица детето може да излиза на открито, но това става постепенно и при съобразяване с атмосферните условия. Първите разходки трябва да са с продължителност 10-15 минути. Избягват се при наличие на мъгла. През зимните месеци най-подходящи са обедните часове, а през лятото – сутрешните и в късния следобед.
– Наблюдение
Недоносените деца трябва да бъдат проследявани до края на първата година от специализиран екип, включващ неонатолог, детски невролог, очен лекар, кинезитерапевт. При недоносените деца с ниско и екстремно ниско тегло е препоръчително провеждането на специализирана гимнастика, която спомага за по-бързо наваксване по отношение на двигателното развитие.
Когато детето е здраво, характерът на грижите става идентичен с този при доносените деца.
– Хранене
Най-подходящата храна е майчината кърма. При липса на такава възможност през първите месеци се препоръчват специални млека за недоносени деца. Захранването със сокове и пюрета става с 1-2 месеца по-късно, в сравнение с доносените.
Ако детето е здраво и приема адекватно количество храна, за месец наддава около 600 – 700 гр.
Ваксини
Противотуберкулозната и противохепатитната ваксини се поставят на същата възраст, както при доносените деца. Другите имунизации започват след 6 – месечна възраст – препоръчват се ваксини с минимален риск от усложнения (“ убитата“ полиомиелитна ваксина и ацелуларната коклюшна ваксина). Добър избор е комбинираната ваксина Пентаксим, с използването на която се намалява и броят на болезнените интрамускулни инжекции.
Изоставане в развитието
Известно забавяне в двигателното развитие може да се дължи на недоносеността, респективно незрелостта на детето. При оценката на двигателното и психично развитие се използва понятието „коригирана“ възраст, като възрастта след раждането се коригира съобразно това колко преждевременно е настъпило.
Абнормно изоставане в развитието може да се дължи на специфични увреждания на мозъка (кръвоизливи или промени в бялото мозъчно вещество от недостатъчно кръвоснабдяване). Последните могат да са причина и за неврологични заболявания (детска церебрална парализа, гърчове).
Целта на проследяването е проблемите в развитието да бъдат открити навреме, тъй като ранното започване на рехабилитация има важно значение за намаляване на късните последици. Кинезитерапията е уместна и при здрави недоносени деца. Обучението на родителите се извършва в специализирания кабинет на кинезитерапевта, след което упражненията се извършват от майката в домашни условия. Всеки месец консултиращият кинезитерапевт включва нови индивидуализирани процедури, в зависимост от състоянието на детето.
Здравото недоносено дете обикновено наваксва по отношение на физическото и нервно-психично развитие. Колкото теглото при раждане е по-ниско, толкова този процес е по-бавен.
За съжаление, при наличие на мозъчни увреждания пълно възстановяване не е възможно, но все пак комплексната рехабилитационна програма (кинезитерапевт, логопед, психолог) може съществено да подобри качеството на живот при тези деца.
СЛЕДЕТЕ ВНИМАТЕЛНО…
Основните компоненти от двигателното и психично развитие. Родителите трябва да обръщат внимание на това кога бебчо започва да задържа и повдига главичката, да се заглежда в цветни предмети (в началото жълти или червени), да ги проследява, а по-късно и кога започва да посяга и хваща целенасочено.
Важна е реакцията на звуци, тъй като при недоносените деца по-често може да има и увреждания на слуха.
Родителите трябва да изискват от наблюдаващия лекар да бъдат планувани всички необходими прегледи и консултации: проследяване на двигателното развитие, при необходимост – консултация с невролог, кинезитерапевт, ултразвуково изследване на мозъка, наблюдение от очен лекар.
Задължително е профилактичното изследване с ултразвук за луксация на тазобедрените стави.
През първите месеци след изписването трябва да се проследят показателите от кръвната картина, тъй като при недоносените бебета по-често се срещат анемии, които в някои случаи изискват лечение.
Грижата за недоносеното бебе изисква отговорно отношение към здравето на детето и създаването на всички необходими предпоставки да се пребори с трудностите и да се превърне в истинско малко човече.
Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Ралица Георгиева,
гл. ас. в Клиниката по неонатология към СБАЛДБ
* статията е предоставена от списание КЕНГУРУ