Някъде в съзнанието ни булгурът се свързва с гозбите на бабите ни. Но през последните години той се завръща в менюто ни като полезен и здравословен продукт.
Представлява вид зърнена храна, произвеждана от пшеница. Зърната са предварително просушени, после бланширани, отново изсушени и натрошени. Използван е от около 4 хилядолетия в източните кухни, както и при нас – на Балканите. Напоследък той става все по-популярен и на запад. Добре се съчетава с месо, риба, с повечето зеленчуци и дори с плодове. С него можете да заместите спокойно ориза и кус-кус във всички ястия.
Каква е разликата между булгура и пшеничните зърна?
- Булгурът е натрошено зърно и за разлика от цялото, при готвене запазва по-добра консистенция, не се разпуква и не става кашест (освен ако не го преварите), зърната се отделят едно от друго.
- Способността на частиците му да остават отделно, без да се слепват, го прави подходящ за пълнени зеленчуци, плънки за месо и печива, за салати.
- Приготвя се около 2 пъти по-бързо от пшеницата, защото е предварително бланширан.
- Има по-наситен и ярък вкус, някои го оприличават на ядков.
Характеристики на булгура
Представлява неправилни неголеми частици, по-светло или по-тъмно жълти. Обикновено се предлага в три едрини, като най-малката се ползва за приготвяне на десерти, другите – за пилафи и различни гозби.
100 грама суров булгур освобождава 340 калории, 13 г протеин и под 1,5 г мазнини, но пък 72 г въглехидрати, от които около 18 г – фибри.
А в 100 грама сварен се крият 83 калории, 33,8 г въглехидрати и от тях 8 г са фибри. Захарите са много под 1 г. Затова той е с нисък гликемичен индекс – 46. Съдържа и 5 – 6 г протеин.
Доставя широка гама минерали и микроелементи: калций, магнезий, калий, натрий, желязо, фосфор, селен, манган, хром, мед, цинк и др. Съдържанието му включва повечето от витамините от група В – В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В3 (ниацин), В5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), В9 (фолиева киселина), също витамин К и Е.
Характеристиките на булгура го правят подходяща храна за контрол на теглото, а фибрите подкрепят обмяната. Добър е за диетата на диабетиците, а богатството му на витамини В действат оздравяващо на нервната система. Наборът от аминокиселини в него се отразява добре на кожата и придатъците ѝ.
Имайте предвид, че булгурът е произведен от пшеница, а това означава, че съдържа глутен.
Използване на булгура в кухнята
Поради начина си на производство булгурът няма нужда да бъде мит преди употреба, но едва ли има домакиня, която ще пропусне да го изплакне. Ако не сте на диета, той е по-вкусен, когато се запържи леко в масло, преди да се вари. Щом обаче държите сметка за всяка калория, може да го приготвяте на пара или да го варите и да го поставяте в почти готовото ястие.
Дребният може да се консумира и без варене – достатъчно е да го накиснете за няколко часа. Добра закуска е, разбъркан с кисело мляко и добавени сушени плодове и/или мед.
Да ви е сладко!
Прочетете още:
„Семената и зърнените“
„Кус-кус – ползи за здравето“
„Елда“